Определение № 513 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.304 ГПК. Подадена е от П. И. С., чрез адв. С. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 13.10.2017 г. по гр. д.№ 26709 от 2014 г. на Софийския районен съд, III г. о., 88 състав, с което са уважени предявените от С. К. Д.- С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. срещу Г. С. С. и И. С. С. искове по чл.108 ЗС за части от имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на ИД на АГКК, всяка от двете части с площ от около 260 кв.м., обозначени съответно по контура Б-В-Г-Д и А-Б-Д-Е-А на указателна скица, находяща се на лист 10 от делото на СРС и на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени констативни нотариални актове за собственост № 54 и № 55 от 03.11.2008 г. за спорните по 260 кв. м. С молбата за отмяна се поддържа, че същата се подава на основание чл.304 ГПК, тъй като молителката не е участвала в производството по делото, макар с нотариален акт № 56/03.11.2008 г. същата да е дарила на ответника по исковете И. С. притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от УПИ XXXVI-438, кв.60, в който са включени и процесните реални части от имота. При извършване на дарението дарителката се е легитимирала като собственик на тази идеална част с констативен нотариален акт № 54/2008 г. /отменен с горното решение за процесните реални части/. Същата си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарената от нея 1/2 ид. ч. от имота. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответниците по молбата С. К. Д.- С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставките за разглеждане на молбата по същество, тъй като молителят няма качеството “трето лице” по смисъла на чл.304 ГПК, което да може да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответниците по молбата Г. С. С. и И. С. С. изразяват становище за нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респективно от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - не може да се приеме, че е налице необходимо другарство между П. С., която твърди, че е носител на право на ползване върху 1/2 ид. ч. от имота, реални части от който са предмет на предявен иск за ревандикация и ответниците по този иск. Отношенията между ответниците Г. и И. С., от една страна, и молителката от друга, не са такива като на участници в неделимо правоотношение, с оглед на което поддържаната теза за наличие на необходимо другарство не може да бъде споделена. Другарството между тях е обикновено, а не необходимо. Затова молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и няма интерес да иска неговата отмяна. Предвид изложените по-горе съображения и съгласно указанията в Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, когато молбата за отмяна по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед изхода на делото молителката следва да заплати на ответниците по молбата направените разноски в настоящото производство в размер на 1 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, съдът