Определение № 36 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1903/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 572 от 23.11.2018 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от Т. З. К. и П. С. К. чрез адвокат Н. А. от АК – М. касационна жалба срещу въззивно решение от 09.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 470/2017 г. на ОС – Монтана, въззивен граждански състав, като не е допуснал същата до разглеждане по същество. Своевременно (с отговора на касационната жалба) ответниците по касационната жалба са заявили искане да им се присъдят разноските, направени за защита пред ВКС, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с молба вх.№ 18750 от 10.12.2018 г. ответниците по касационната жалба чрез адвокат Д. С. са заявили искане по реда на чл. 248 ГПК да им се присъдят разноските по делото съгласно приложените списъци (л. 40 и л. 41). Препис от молбата с вх.№ 18750 от 10.12.2018 г. е връчен на Т. З. К. и П. С. К. чрез адвокат Н. А., които не са представили отговор, като съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК срокът за депозиране на такъв е изтекъл на 28.01.2019 г. Разглеждането на молбата с вх.№ 18750 от 10.12.2018 г. е процесуално допустимо. Преценена по същество, същата е основателна. Предвид постановения с определение № 572 от 23.11.2018 г. резултат и при условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК Т. З. К. и П. С. К. следва да заплатят на Л. Н. В. и на Ю. Н. В. – Т. направените разноски, възлизащи на сума от по 980 лв. за всяка една от тях и представляващи възнаграждения за един адвокат. Последните са договорени с двата ДПЗС от 18.04.2018 г. (съответно – л. 37 и л. 39 от делото), като плащането е извършено в брой (съобразно удостовереното с ДПЗС от л. 39) и по банков път (л. 55). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение