Определение № 287 от 21.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 94/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на “С” О., гр. Д. срещу определение № 428 от 18.11.2008г. по ч.гр. д.499/08г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила определение от 5.09.2008г., постановено по т.дело №117/2008г. на Силистренския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от “Е” ЕО., гр. С. срещу “Х” ЕО., с. Ч. и “С” О. иск за сумата от 42 000лв. ч. налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор на банковите сметки на дружеството и вземането му по изп.дело № 761 по описа на частен съдебен изпълнител Г. Г. до размер на 42 000лв. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като твърди, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на обезпечението, като са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на евентуално предявения срещу дружеството иск, на липсата на мотиви при допускане на обезпечението от първоинстанционния и въззивен съд. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В писмен отговор ответникът “Е” ЕО., гр. С. прави искане да се остави без уважение частната касационна жалба като неоснователна и недоказана. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389, ал.1 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Варненския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение