Определение № 50010 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 77/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на О. М. Б., гражданка на Република У., представлявана от адв. М. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 358 от 22 март 2019 г., постановено по гр.д. № 845/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, по иска на Л. Ю. И., гражданка на Руската федерация, против В. Б., гражданин на Република Украйна., за прогласяване недействителността на договор от 07.12.2015 г., н.а. № ....., т. ......, рег. №....., д. №....... на нотариус № ...... В. П., за продажба на апартамент №...... и избено помещение № ......, с административен адрес [населено място], КК " ..............“,[жк], ет. ....., ведно със съответните идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, поради липсата на представителна власт у С. С. и непотвърждаване на договора. Решението на първата инстанция е потвърдено с решение № 98 от 8 октомври 2019 г., постановено по в.гр.д. № 283/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна, влязло в сила с недопускането на касационното обжалване с определение № 484 от 28 май 2020 г., постановено по гр.д. № 469/2020 г. по описа на III г.о., ВКС. В молбата се поддържа наличието на основание за отмяна по чл. 304 ГПК. Твърди се, че молителката е съпруга на В. Б. от 04.01.2010 г. и процесният недвижим имот е придобит възмездно по време на брака, което обуславя качеството на молителката на необходим другар на ответника Б.. Молителката обаче не е била конституирана в производството, за което узнала на 25.04.2021 г. след разговор с родителите на съпруга й, поради което претендира, че молбата ѝ е подадена в законния тримесечен срок. Ответницата Л. Ю. И., представлявана от адв. Д. П., в отговор на молбата оспорва легитимацията на молителката за исканата отмяна и сочи доводи за неоснователността на молбата. Ответникът В. Б. не представя отговор на молбата за отмяна. Пред Окръжен съд Варна е предявен иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД от Л. И. срещу В. Б.. И. твърди, че Б. е придобил собствеността на притежавания от нея имот от лице, което е действало от нейно име и за нейна сметка, но без да притежава валидно учредена представителна власт. След изрична писмена молба от И. съпругата на ответника – О. Б., е конституирана като ответник по делото. Тъй като последната не е намерена на адреса в [населено място], КК " ............“, за да ѝ бъдат връчени книжата по делото, първоинстанционният съд е дал на И. указания в едноседмичен срок да посочи друг адрес за призоваване на ответницата Б. или да представи декларация за неизвестност на адрес в чужбина и доказателства за внесена държавна такса за обнародване на призовка в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Поради неизпълнение на указанията в дадения от съда срок, производството по отношение на О. Б. е прекратено с определение № 1823 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 845/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, което в тази си част е потвърдено с определение № 546 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 398/2017 г. на Апелативен съд Варна. Потвърдителното определение по в.ч.гр.д. № 398/2017 г. на Апелативен съд Варна е обжалвано от В. Б. с частна касационна жалба. Същата е оставена без разглеждане с определение № 507 от 28 декември 2017 г. по гр.д. № 4964/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., което е обжалвано с частна жалба вх. № 807 от 24.01.2018 г. от В. Б. и О. Б., чрез адв. М. Д.. Съдът се е произнесъл по жалбата на В. Б., като е потвърдил обжалваното определение с определение № 230 от 31 май 2018 г. по ч.гр.д. № 973/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., а жалбата на О. Б. е оставил без разглеждане поради това, че жалбоподателката не е участвала в производството по ч.гр.д. № 4964/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. Определението от 31 май 2018 г. е обжалвано от О. Б. и е потвърдено с определение № 551 от 30 ноември 2018 г. по ч.гр.д. № 2915/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима. С атакуваната в исковото производство сделка се прехвърля жилищен имот, който съгласно приложимата за отношенията между съпрузите В. и О. Б. разпоредба на чл. 60 от Семейния кодекс на Република Украйна., става тяхна съвместна собственост като придобито по време на брака имущество. Следователно, правото на собственост на молителката е засегнато от силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение, тъй като предявеният срещу съпруга ѝ иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е уважен. Затова същата разполага с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. Молбата за отмяна обаче е подадена извън тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Както беше посочено, О. Б. е подала чрез адв. М. Д. частна жалба вх. № 807 от 24.01.2018 г. (изпратена по пощата на 22.01.2018 г. според пощенското клеймо), която е насочена срещу прекратяването на исковото производство спрямо нея. Пълномощникът по тази жалба – адв. М. Д., е бил упълномощен и от съпруга на молителката и го е представлявал в исковото производство. От изложеното се стига до извода, че О. Б. е била запозната с воденото срещу съпруга ѝ производство – същата най-късно на 22.01.2018 г. е узнала за него. При това положение житейски необосновано е твърдението, че молителката е научила за постановеното срещу съпруга ѝ решение едва на 25.04.2021 г., след разговор с родителите му. В случая тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна тече за молителката от датата на постановяване на определението по гр.д. № 469/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. – 28 май 2020 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по в.гр.д. № 283/2019 г. на Апелативен съд Варна, потвърждаващо първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 26.05.2021 г., срокът е пропуснат и молбата се явява недопустима. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,