Определение № 293 от 12.10.2015 г. на ВКС по д. № 5037/2015 г.

Производството е по реда на чл.309 ГПК. Гр.д.№ 5037 от 2015 г. е образувано по подадена от Л. Т. К. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 791 от 12.06.2015 г. на Русенския районен съд, осми граждански състав, постановено по гр.д.№ 6176 от 2014 г., с което Л. Т. К. е осъден да заплати на П. И. И. сумата 3 174,17 лв., представляваща необходими разходи за отстраняване на некачествено изпълнени работи по договор за текущ ремонт от 29.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 405,37 лв. разноски по делото. С молба вх.№ 36760 от 28.08.2015 г., наречена жалба, Л. К. е поискал спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение по направеното искане счита следното: Съгласно чл.309, ал.1 от ГПК спирането на изпълнението на акт, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 или чл.304 ГПК, се допуска при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, изпълнението се спира след внасяне на обезпечение, което по искове за парични суми е в размер на присъдената сума. В случая присъдената с влязлото в сила съдебно решение сума е 4 579,54 лв. /3 174,17 лв. плюс 1 405,37 лв./, поради което на молителя следва да се укаже и даде срок да внесе обезпечение в този размер. Едва след изтичане на дадения срок или евентуално след внасяне на горепосочената сума, ако това бъде сторено по-рано, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по искането за спиране на изпълнението на решението. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия