Определение № 239 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1351/2015 г.

Подадена е молба от М. П. Е.,чрез процесуалния й представител адв. Б., за освобождаване и връщане на внесената от същата,по сметка на Върховен касационен съд, парична гаранция в размер на 1 959,69 лева, обусловила спирането на изпълнението на решение от 26.02.2015 год. по арб. дело № 349 / 2014 год. на АС при Б., на основание определение № 131 / 30.04.2015 год. по настоящото дело ,до приключване на спора по настоящото дело, по предявени от молителката срещу [фирма] искове с правно основание чл. 47 т.2 пр. второ и т.4 пр. второ ЗМТА. С решение № 121/17.07.2015 год. по настоящото дело ,исковете на М. Е. са отхвърлени.Следователно, към настоящия момент е налице влязло в сила арбитражно решение, формиращо изпълнителна сила за вземане на [фирма] срещу М. Е., по уважени срещу същата искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ – за сумата от 1840,40 лв. и чл. 86 ал.1 ЗЗД - за сумата от 119,56 лева, сборът на които формира размера на внесената парична гаранция. Не се твърдят от молителката, нито са налице доказателства за междувременно удовлетворяване на кредитора [фирма]. Следователно, изхождайки от предназначението на внесената гаранция - в обезпечение на кредитора за събиране на вземането му, в случай на позитивно за същия решение на правния спор, не са налице предпоставки за уважаване на молбата. Водим от горното, ВКС, Търговска колегия, първо търговско отделение