Решение № 216 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 263/2009 г.

Решение № 216 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 263/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. Г., гр. С., срещу въззивно решение № 62 от 26.06.2008 г. по гр. дело № 935/2007 г. на Софийския градски съд. С определение от 30.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приложимостта на чл. 23 ЗЖСК и на ЗН за преминаване на членственото правоотношение върху наследниците на член-кооператор, в случаите когато неговото членствено правоотношение в ЖСК е възникнало по право като относим за наличието или липса на съсобственост между страните по делото с оглед конкретните фактически обстоятелства и във връзка с разясненията, дадени в ППВС № 3/1983 г. Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация В. П. В., гр. С., счита жалбата за неоснователна. Позовава се на разясненията, дадени с ТР № 44/1975 г., ОСГК и ППВС № 3/1983 г. Ответниците по касация Р. П. В. и В. П. В. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.12.2006 г. по гр. д. № 10632/2004 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за съдебна делба с правно основание чл. 69 ЗН, предявен от В. В. Г. срещу Р. П. В., В. П. В. и В. П. В.. В частта, с която е отхвърлен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от Е. В. Г. срещу Р. П. В., В. П. В. и В. П. В. за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 35, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на наследодателя на страните В с решение на ИК СГНС от 1972 г. на основание чл. 55-в и чл. 55-з ЗПИНМ процесният апартамент в ЖСК "С", на която е отстъпено право на строеж от ИК на СГНС, е отстъпен в обезщетение срещу отчужден негов личен имот. С решение на ОС от 1990 г. на ЖСК е приет окончателен протокол по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, съгласно който член кооператорът В. В. получава в дял апартамента. Василев е починал през 1991 г., съпругата му - през 1998 г. Страни по делото са ищцата - тяхна дъщеря и ответниците - съпруга и дъщери на починалия им син. Не е установено В. В. или съпругата му да са се снабдили с нотариален акт за собственост върху имота. Ищцата също не притежава такъв. Не е налице фактическият състав на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, установяващ правото и участие в собствеността. Наследодателят В. не се е снабдил с нотариален акт, с такъв не се е снабдила и наследодателката и негова съпруга като член на семейството му по смисъла на § 1 ДР ЗЖСК, придобила членствените права по силата на чл. 23 ЗЖСК, т. е. в нейния патримониум не се е намирало правото на собственост. Ищцата също не е представила доказателства във връзка с придобити членствени права по реда на чл. 23, изр. 2 ЗЖСК да се е снабдила с нотариален акт. Фактическият състав, уреждащ собствеността е нормиран от чл. 35, ал. 2 ЗЖСК и той не прави разлика между категориите член кооператор по право и такъв на общо основание. ЗЖСК е специален по отношение на ЗН, поради което нормите на чл. 23 и § 1 ДР ЗЖСК, уреждащи правоприемството на членствените права, дерогират общия ред. За да възникване правото на собственост е необходимо снабдяване с нотариален акт. Относно инцидентния установителен иск е прието, че липсва правен интерес от предявяването му, тъй като съдебното решение по делбата формира СПН относно правото на съсобствениците и квотите им съсобствеността. По релевантните за спора въпроси, настоящият съдебен състав приема следното: С. разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК правото на собственост върху жилището или другите обекти на собственост в ЖСК се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Същото важи и за член-кооператорите по право, съгласно ППВС № 3/1983 г. В чл. 23 ЗЖСК е предвиден ред за преминаване членствените права и задължения при смърт на член - кооператор. Според изр. 1 те преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Това изискване всъщност препраща към нормата на чл. 12 ЗЖСК /отм. ДВ, бр. 21/1990 г./, съгласно която правото на придобиване на имот в ЖСК е обусловено от наличие на жилищна нужда. Изискването за жилищна нужда е поставено и за наследниците по закон на член-кооператора, които не са членове на семейството му и могат да встъпят в членственото правоотношение при отказ на предходните да представят документите по чл. 12. С оглед това, че отмяната на чл. 12 ЗЖСК е едновременно и с отмяната на Г. I от ЗСГ, с която отпадат ограниченията за броя на притежаваните имоти от отделния гражданин, то отпада и изискването на чл. 23 ЗЖСК встъпването в членственото правоотношение от наследниците по закон /низходящи по права линия, а когато няма такива - възходящи по права линия до първа степен/ да е обусловено от право да придобият имота. Следователно по реда на чл. 23 ЗЖСК на общо основание със смъртта на член-кооператора членствените му права преминават върху членовете на неговото семейство по смисъла на § 1 ДР ЗЖСК - съпруга и ненавършили пълнолетие деца. В случай, че тези лица се откажат да членуват в ЖСК, в членственото правоотношение могат да встъпят низходящите по права линия, а при липса на такива - възходящите по права линия до първа степен. Следователно нормата на чл. 23 ЗЖСК не прави разлика между правоприемниците в членственото правоотношение на член-кооператорите по право и тези на общо основание. Установеният ред на встъпване - с подаване на писмено заявление до управителния съвет на ЖСК, се отнася до наследниците и в двете хипотези. Това идва от спецификата на самото членствено правоотношение. В разглеждания случай след смъртта на В. през 1990 г., по реда на чл. 23 ЗЖСК членствените му права са преминали върху съпругата му като чл. на неговото семейство. След смъртта и през 1998 г. и с откриване на наследството и като член-кооператор се дава възможност на низходящите и по права линия да заявят встъпване в членственото правоотношение пред опосредяващия орган - управителен съвет на ЖСК. Няма данни ищцата да е заявила воля за встъпване в тези правоотношения. Тя не е приета за чл. кооператор, не се е снабдила и с нотариален акт за собственост по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Оттук същата не се легитимира като собственик на имота, респ. като участник в съсобственост на това основание. Не налице и наследствено правоприемство по отношение на придобито от наследодателя и право на собственост с оглед изискването на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, което спрямо него не е изпълнено - и той не се е снабдил с нотариален акт. Законосъобразни са изводите на въззивния съд по отношение недопустимостта на инцидентния установителен иск, поради липса на правен интерес за предявяването му в производството по допускане на съдебната делба, след като с решението, с което приключва то, се формира СПН относно правото на съсобствениците и квотите им собствеността. С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите, че ищцата не е установила, че е съсобственик на имота при посочените квоти са законосъобразни. Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и относимите към тях доказателства и е направил съответни правни изводи. С оглед изхода на спора на ответницата по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.