Решение № 2745 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 63/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Я. М. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Димитрова, против Решение №4295/03.11.2025 г. по адм. д. №998/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Решение №4778/05.09.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), отказващо му предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С твърдения за наличието на касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски. Счита, че съдът не е анализирал обстойно информацията за Сирия, съдържаща се в справките, представени от ответника, и е постановил решението си в нарушение на принципа „забрана за връщане“ (non refonlement). В писмените си бележки твърди, че ситуацията в гр. Кобани и околните села, където е живял, се характеризира с безогледно насилие, тъй като жителите на града живеят под обсада, наложена от временното сирийско правителство, а селата са атакувани от фракции на това правителство. Представя репортаж на новинарската агенция ANHA и становище на директора на Сирийската обсерватория за правата на човека. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Георгиева и иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Стара Загора. Представя Справка с вх. №МД-02-22/23.01.2026 г. за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към посочената дата – 23.01.2026 г. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение №4778/05.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Я. М. Х., роден на [дата]. в гр. Айн ал Араб, Сирия, по молбата му с вх. №886/21.05.2025 г. по описа на РПЦ-Харманли. С оглед заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, първостепенният съд възприема като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и заключава, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, съдът приема, че заявителят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. След преценка на данните от съдържащата се в преписката справка за политическата и икономическата обстановка в Сирия към 21.07.2025 г. и представената по делото актуална справка за ситуацията в Сирия от 30.09.2025 г., той обосновава изводи за неприложимост и на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Приема, че чужденецът е напуснал страната си по произход преди падането на режима на Асад, а решението на административния орган е постановено след промяната в управлението на страната. Данните в наличните по делото справки според него сочат, че ситуацията в Сирия е овладяна от временното правителство до степен да осигури приемливо ниво на сигурност на нейните граждани и въпреки наличието на въоръжени сблъсъци в определени части от страната, не може да се приеме, че е налице повсеместен въоръжен конфликт. Освен това счита, че е налице и възможност за вътрешно разселване, за която свидетелстват предоставените от ответника сведения. Съдът обсъжда и декларацията на кмета на град Айн ал-Араб от 10.06.2025 г., според която Я. М. Х. е издирван от Сирийските демократични сили, както и от Сирийската арабска република за задължителна военна служба, и намира, че призоваването за задължителна военна служба не обосновава реална опасност за живота и личността на чужденеца. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, обосновано с установените по делото факти към датата на устните състезания (27.10.2025 г.). Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, налагащи отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Правилни са изводите на първостепенния съд, че от бежанската история на жалбоподателя не се установява той да се е страхувал основателно от преследване по определението в ал. 4 на чл. 8 поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тази причина да е напуснал държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Фактите, които са безспорни за страните, сочат, че: С Решение №1443/17.02.2022 г. на зам. председателя на ДАБ е предоставен на ответника по касация хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С молба от 04.09.2024 г. чужденецът заявява, че не желае повече да се ползва от така предоставения му статут, тъй като е напуснал страната и не смята да се завръща. С Решение №9521/12.09.2024 г. на председателя на ДАБ е прекратен предоставеният хуманитарен статут. Подадената следваща молба за международна закрила не е допусната за разглеждане, но АССГ отменя решението за недопускане и връща преписката на административния орган със задължителни указания тази молба да бъде разгледана. В изпълнение на решението на АССГ на 21.05.2025 г. е проведено интервю с кандидата за международна закрила. В интервюто Я. Х. твърди, че е [заличен текст]. Роден е в град Айн ал Араб, но е живял в [населено място] до Айн ал Араб/Кобани. Напуснал Сирия заедно с цялото си семейство през 2021 г. заради трудния начин на живот и липсата на работа. Друга причина са бомбардировките в района от турска страна, от редовната власт и от мюсюлмански групировки. През 2014 г. при бомбардировка е убита сестра му. Към момента той и брат му Д. са с изтекъл статут, но баща му, майка му, сестра му са в България от 2022 г. Брат му Рудж, роден през [година], също е в България. Чужденецът твърди, че не е бил арестуван в Сирия, нито осъждан, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Не съобщава и за проблеми от такъв характер на някой от членовете на семейството му. Отказал се от статута си, тъй като искал да работи в Холандия заедно с брат си Д., но това не се случило, защото им били изтекли документите от България. Посочените обстоятелства са правилно преценени от административния орган и първостепенният съд като необуславящи статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Я. Х. не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от съда анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия и е формиран правилен извод, че не се установяват данни конфликтът в Сирия да е на нива, обуславящи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства срещу живота или личността си, ако бъде върнат там. Според тълкуването на СЕС на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, дадено в т. 40 от неговото решение по дело C-125/22 посегателството, дефинирано в този текст, обхваща една „по-обща опасност“ от посегателство, в сравнение с посочените в букви a) и б) от същия член. По този начин се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен конфликт, която поражда „безогледно насилие“, което предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и тяхната самоличност, когато степента на такова насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи (вж. в този смисъл и решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Понятие „тежки и лични заплахи“), C-901/19, т. 26 и 28 и цитираната съдебна практика). Не е по-различно по съдържание и решението на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело 285/12, на което касаторът се позовава. В т. 27 и т. 28 от същото СЕС посочва, че при липсата на определение в директивата на понятието за въоръжен вътрешен конфликт, то следва да се има предвид обичайното значение в говоримия език, като се държи сметка за контекста, в който се използват и за целите на правната уредба. Според т. 28 понятието за въоръжен вътрешен конфликт се отнася до положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. В т. 34 се посочва, че констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на наличните въоръжени сили или от особена продължителност на конфликта, след като те са достатъчни сблъсъците да породят степен на насилие, създавайки по този начин реална нужда от международна закрила за молителя, който е изложен на реален риск да понесе тежки и лични заплахи срещу неговия живот или личност поради самия факт на присъствието си в страната или съответния регион. От посочените решения на СЕС е видно, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие, единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие в определен регион или въобще на територията на страната. Чл. 4, т. 3, б. а) от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата. Член 46, пар. 3 от Директива 2013/32 уточнява обхвата на правото на ефективна защита, с което кандидатите за международна закрила трябва да разполагат. Той предвижда, че обвързаните от тази директива държави членки гарантират, че най-малкото на първа инстанция съдът, пред който се обжалва решението по молбата за международна закрила, извършва „цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси. В това отношение изразът „ex nunc" подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, установени след приемането на решението, което се обжалва. Прилагателното „цялостно" пък потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е можел да отчете, така и тези, които са станали известни след приемането на решението от този орган (Решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C-585/16, т. 111 и 113; Решение от 4 октомври 2018 г., C-652/16, т. 92 и т. 93). В изпълнение на тези свои задължения първостепенният съд обсъжда освен информацията в съдържащата се в административната преписка справка за положението в Сирия, но и в представената в съдебното производство справка, двете изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, и обосновава правилни и съответни на установените факти изводи, че районите около Айн ал Араб, заселени с кюрди, не се характеризират с безогледно насилие в резултат на вътрешен военен конфликт, което е на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Основателни са и доводите на ответника за приложимост на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, тъй като има части на страната, където не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, до които той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там. Според бюлетин на ВКБООН от 12 декември 2025 г. след 8 декември 2024 г. 1 275 882 сирийци са се завърнали в Сирия. Повечето се насочват към Дамаск, Хама, Идлиб, Алепо. В същия период 1 955 090 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Разселените и завръщащите се в Сирия лица са подкрепяни от ВКБООН и неговите партньори. В касационното производство жалбоподателят представя репортаж на новинарската агенция ANHA и становище на директора на Сирийската обсерватория за правата на човека, според които през м. януари 2026 г. Кобани е обсаден от сили, свързани с правителството, което е довело до почти цялостното спиране на доставката на хранителни стоки и стоки от първа необходимост, както и до спиране на електричеството. От една страна, тези факти са нови, възникнали са след постановяването на решението на административния съд, а чл. 220 АПК забранява нови фактическите установявания от касационната инстанция, задължавайки последната да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. От друга страна, те не променят извода на съда за липсата на безогледно насилие в резултат на вътрешен военен конфликт, обхванал цялата територия на Сирия. На трето място, информационните агенции съобщават за примирие от края на м. януари тази година и план за интегрирането на контролираните от кюрдите територии към централната власт, за което призовават ЕП и САЩ. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не се налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В същия смисъл е и Решение №2523/09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. №660/2026 г., образувано по касационната жалба на Д. М., постановено при сходни факти. По тези съображения решението на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение