Определение № 3357 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2434/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. И. и И. А. И. против определение рег.№2187 от 28.04.2026 г., постановено по к. гр.д №1538 по описа за 2026 г. на IV ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 24483/27.01.2026 г. на жалбоподателите за отмяна на влязло в сила решение №88967/09.04.2019 г. по гр.д.№ 4320/2018 г. на Софийски районен съд и решение № 260424/08.10.2020 г. по в. гр.д.№ 11569/2019 г. на Софийския градски съд. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на молбата за отмяна по същество. „Топлофикация София“ ЕАД оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и съдържанието на молбата за отмяна, приема следното: За да поискат отмяна на влезлите в сила решения, частните жалбоподатели са се позовали на влязло в сила съдебно решение № 1037 от 10.02.2025 г. от 10.02.2025 г. на Петчленен състав на ВАС, II колегия, по административно дело № 85/2024 г., с което е оставено в сила решение № 7276 от 3.07.2023 г. на Тричленен състав на ВАС, II отделение, по административно дело № 476/2021 г. Със съдебното решение е прието, че се отменя т.6.1.1 от Методиката-приложение към чл.61 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, параграф 2 и параграф 3 от ПЗР на Наредбата. Приложението е относимо при определянето на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. На това основание издадените въз основа на тази формула фактури за задълженията на потребителите са незаконни. Установено е освен това в решението на ВАС, че не е направен анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на ЕС, и то при наличие на постановено решение на СЕС от 5.12.2019 г. по преюдициално запитване по присъединени дела С-708/2017 и С-725/2017 г. Съставът на ВКС е изложил в мотивите си, че в случая молителят твърди ново обстоятелство, но всъщност се позовава на съдебен акт, постановен след приключване на делото с влязлото в сила решение на 08.10.2020 г., чиято отмяна се иска, поради което не може да се приеме, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Приел е, че няма основание за отмяна и по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като, за да е налице това основание, решението, чиято отмяна се иска, следва да е обусловено от задължителната сила на постановен съдебен акт по преюдициален въпрос или издаден индивидуален административен акт, които впоследствие са били отменени. В случая молителят се позовава на отмяна на методика в подзаконов нормативен акт, което е извън приложното поле на основанието по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК също не се констатира, тъй като предвижда възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея. Целта на производството по отмяна в този случай е да бъдат отстранени последиците от нарушението, което ЕСПЧ е установил в своето решение. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на чл.303, ал.1, т.7 ГПК, е необходимо Европейският съд по правата на човека да е установил допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС, извършено във връзка с решаването на конкретното дело, чието влязло в сила решение се иска да бъде отменено. Молителите не представят решение на ЕСПЧ, в което да е установено нарушение на Конвенцията, а единствено твърдят, че е признато нарушение на правото на ЕС от съдиите на ВАС. С тези съображения съставът на ВКС е счел, че молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, поради което е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влезлите в сила решения. В така постановеното определение съставът на ВКС в съответствие с процесуалния закон е приел, че молбата за отмяна не съдържа основанията за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 и т.7 от ГПК. В случая не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували и не са могли да бъдат известни на страната или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Не е постановено и окончателно решение на Европейския съд по правата на човека, в което да е констатирано нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея, допуснато по конкретното дело. В молбата си обаче частните жалбоподатели са се позовали на отмяна на постановление на държавно учреждение- Методика, издадена от министъра на енергетиката. Според молителите тази методика е била приложима при определянето на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което решенията, чиято отмяна се иска, се основават на тази методика. Посочената от молителите отмяна на постановление на държавно учреждение, върху което е основано съдебното решение, чиято отмяна се иска, представлява от външна, формална страна твърдение за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Това означава, че молбата за отмяна на това основание е допустима по смисъла на чл.307, ал.1 от ГПК, тъй като в нея се сочи конкретно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Какъв акт представлява Методиката и може ли нейната отмяна да бъде основание за отмяна на решенията на съдилищата следва да бъде преценено от състава на ВКС при разрешаване на спора по същество. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК и делото следва да бъде върнато на състава за произнасяне по съществото на спора. В останалите части, с които молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.7 от ГПК е оставена без разглеждане, определението следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение