Решение № 5507 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2017 г.

Решение № 5507 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. против решение № 5306/25.08.2017 г. по адм. д. № 12130/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което частично е отменен РА № 2121206516/17.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., в потвърдената част с Решение № 562/28.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С., относно задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 7 462,28 лв. до сумата от 16 007,28 лв., ведно със съответните лихви за забава. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. П. Б. Бъзовски, не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение № 13234/8.12.2015 г. по адм. д. № 10892/2015 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, е било отменено решение № 4196/17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5118/2014 г. по описа на Административен съд С.-град в обжалваната част за установените задължения за 2007 г. и 2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд, с дадени указания. С първоначалното първоинстанционно решение е бил отменен РА за установените задължения по ЗДДФЛ за 2006 г. и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. При новото разглеждане на делото предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, в частта, с която на П. Б. Б. са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне за 2007 г. в размер на 16 007, 28 лв. и за 2010 г. в размер на 1 095,71 лв., както и съответните лихви за забава. Следва да се уточни, че първоначално с РА е установено задължение за 2007 г. в размер на 20 439, 21 лв., който с решението на горестоящия административен орган ДД "ОДОП"-С. е бил намален до размер 16 007, 28 лв. ведно със съответните лихви за забава и до този размер на определен данък за 2007 г. е бил спорът пред първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Това обосновава неоснователност на касационната жалба в твърдението за неправилност на обжалваното съдебно решение в частта за отмяна на данъка за 2007 г. над 7 462,28 лв. до сумата от 16 007,28 лв., вместо до 20 439, 21 лв., както твърди касаторът. При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на ВАС, първоинстанционния съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която впоследствие е заличена с протоколно определение от 13.02.2017 г., поради неизпълнението от страна на жалбоподателя на многократно дадените указания за внасяне на определения депозит за изготвянето й. При това процесуално бездействие от страна на жалбоподателя, за да установи паричните потоци и да установи задълженията по ЗДДФЛ на годишна база, вместо помесечно, както е подходил органът по приходите при издаване на РА, съдът е изслушал в съдебно заседание на 05.06.2017 г. отново вещото лице, изготвило приетата по адм. д. № 5118/2014 г. на АССГ съдебно-счетоводна експертиза. В решението си съдът, позовавайки се на един от вариантите по приетата в хода на първото първоинстанционно производство съдебно-счетоводна експертиза и при извършване на собствени изчисления е приел РА за частично незаконосъобразен относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., в резултат на което е отменил РА относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 7 462,28 лв. до сумата от 16 007, 28 лв., ведно със съответните лихви за забава. В останалата част за установените с РА задължения за 2010 г., съдът е отхвърлил жалбата. В отхвърлителната част относно задълженията установени с РА за 2010 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени така посочената част от РА за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., решаващият състав е приел начално салдо към 1.01.2007 г. различно от приетото с първото първоинстанционно решение № 4196 от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5118/2014 г. на АССГ. С това решение е бил отменен изцяло РА в частта за установените задължения за 2006 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) относно установените задължения за 2006 г., установени на годишна база паричен поток. При новото разглеждане на делото съдът на база ССчЕ по посочен вариант - таблица на л. 357 от адм. д. № 5118/2014 г. АССГ е направил корекция в разходната част за 2006 г. като е изключил разходите предназначени за пътувания и престой в САЩ, определени от приходните органи. Като е направил собствени изчисления съдът е установил крайно положително салдо за 2006 г. в размер на 3 855,19 лв., което е приел като начално салдо за процесната 2007 г. При включване в паричния поток за 2007 г. на така полученото начално салдо и при съобразяване изчисленията изложени в т. 4 на заключението по назначената ССЕ по адм. д. № 5118/2014 г. на АССГ, съдът е определил, че размерът на дължимия данък за 2007 г. определен по чл. 48 ЗДДФЛ в приложимата редакция на текста, възлиза на 7 462,28 лв., поради което е отменил РА относно установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 7 462,28 лв. до сумата от 16 007,28 лв., ведно със съответните лихви за забава. Решението е правилно. Съдът е изследвал предпоставките за установяване на основата за облагане за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ, извършена при ревизия по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и е съпоставил констатациите в РА и тези, установени по делото, включително и с приетата при първото първоинстанционно производство ССчЕ, която съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните. Съдът при спазване указанията дадени от ВАС, правилно е съобразил, че облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява по реда на ЗДДФЛ, на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че отделните суми могат да са в резултат, както на наличието на някои от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, така и от съществуването на официални документи и документи с достоверни данни, от които по несъмнен начин се установява произхода, размера и основанието на получения доход. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е изследвал паричния поток за 2006 г., тъй като същият дава отражение при определяне началното салдо на ревизирания субект за процесната 2007 г. Вещото лице по назначената в производството по адм. д. № 5118/2014 г. ССчЕ в т. 4 от заключението, установява общ размер на приходите за 2006 г. - 19 903,99 лв. и общ размер на разходите - 33 833,70 лв. АССГ правилно е възприел и анализирал доказателствата по делото и е счел, че разходи за обучение в САЩ, не следва да бъдат включвани в разходната част на паричния поток за 2006 г., поради което установения от вещото лице размер на разходите за 2006 г. размер 33 833,70 лв. е намален с включения разход от 17 784,90 лв. за обучение в САЩ. В хода на производството са представени безспорно доказателства, че такъв разход не е осъществяван от П. Б. Б., тъй като разходите по пътувания и обучение в САЩ са покривани от президентска стипендия на стойност 22 500 щатски долара годишно и от лицето А. П.. Съдът е преизчислил паричния поток за 2006 г. и е приел, че началното салдо към 1.01.2007 г. е в размер на 3 855,19 лв. (годишен приход за 2006 г. в размер на 19 903,99 лв., годишен разход - 16 048,80 лв.), а не както органът по приходите са определили 0,00 лв. При осъщественото намаляване на данъчната основа изчислена от вещото лице с приетото от съда начално салдо 3 855,19 лв. е налице основа за облагане за 2007 г. в размер на 33 942,83 лв. (начално салдо 3 855,19 лв., годишен доход за 2007 г. от 111 513,34 лв. и годишен разход от 149 311,36 лв.), предвид което съдът е определил дължим данък в размер на 7 462,28 лв. за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ (в ред. обн. - ДВ, бр. 95 от 2006 г.). Така мотивиран съдът е приел РА за незаконосъобразен за горницата над 7 462, 28 лв. и го е отменил над така посочената сума. Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата, правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна разноски не се присъждат, предвид липсата на направени такива, както и не са заявени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение