Определение № 6363 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, подадена чрез адвокат П. Иванов против Определение № 4364/13.05.2024 г., постановено по административно дело № 904/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 25Ф-2125/16.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Строителство и инвестиции“ при Община Пловдив и е прекратил производството по делото. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на съдебното определение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Директор на Дирекция „Строителство и инвестиции“ при Община Пловдив оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, след като съобрази съдържащите се в делото документи и приложимия закон, достигна до следните правни изводи: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Процесното административно производство е започнало по повод подадено от „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД заявление, с което дружеството е поискало да бъде одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж за обект: „Улична канализация с трасе от ПИ с идентификатор 56784.521.1438 и ПИ с идентификатор 56784.521.758“. Компетентният орган е постановил посоченото по-горе писмо, с което поради наличието на висящо съдебно производство по оспорване на ПУП – план за регулация, е уведомил заявителя, че няма законово основание да съгласува инвестиционния проект и да издаде разрешение за строеж за обекта до окончателното решаване на казуса пред съда. За да прекрати производството по делото, съдът е развил мотиви относно характера на оспореното писмо, като е приел, че не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не съдържа властническо волеизявление, което да поражда промени в правната сфера на жалбоподателя с неблагоприятни правни последици. Съдебното определение е неправилно. Изводът на първостепенния съда за това, че процесното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, не съответства на неговото съдържание и на приложимия закон. Ясно е изразена волята, изразена от административния орган, а именно постановил е изричен отказ да съгласува/одобри представения инвестиционен проект и да издаде поисканото разрешение за строеж. С този отказ се слага край на започналото по инициатива на дружеството административно производство, като по този начин се възпрепятства намерението му да реализира инвестиционните си намерения и изгради процесната улична канализация. Безспорно оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като съдържа волеизявление, с което административният орган непосредствено засяга правото и законния интерес на заявителя да изгради посочения строеж, пораждащо негативни правни последици за него. Изложените мотиви обуславят неправилност на съдебното определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съдебен състав на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,