Определение № 197 от 07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 2592/2014 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. Постъпила е молба от адв. К. И. Н. – САК, в качеството му на процесуален представител по пълномощие на касаторите Й. Л. Н. и И. К. Н., с която е поискал допълване на постановеното по настоящето дело решение № 131 от 04.01.2015 год., по т.д. №2592/2014 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му за присъдените на ответника деловодни разноски, формирани от непромененото юрисконсултско възнаграждение, определено от първостепенния съд и несъобразено, според молителя, със съотношението на отхвърлена и уважена част на исковете на ищците от въззивната инстанция и от ВКС. Ответникът по молбата [фирма], не е заявил становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима, съгласно т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 131 от 04.01.2015 год., по настоящето дело състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил частично въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2268 от 06.12.2013 год., по в.гр.д.№ 1374/ 2013 год., като вместо него е уважил предявените активно субективно съединени преки искови претенции, основани на чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./, присъждайки допълнително на ищците Й. Л. Н. и И. К. Н. сумите от по 40 000 лв. на всеки един от тях - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на настъпилото пътно- транспортно произшествие- 08.01.2010 год.. Произнасяйки се по основателността на подадената общо от ищците касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК се е произнесъл и по основателността на претендираните от тях деловодни разноски за касационното производство, при съобразяване изхода на делото. Не се е произнесъл по искането им за съобразяване на присъденото юрисконсултско възнаграждение с промененото съотношение на уважената спрямо отхвърлената част на преките искови претенции. Поради това, молбата, основана на чл. чл.248, ал.1 ГПК е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въпросът за съотношението на присъдените от първостепенния съд деловодни разноски на ответника с оглед изхода на делото във въззивната инстанция е бил предмет на обсъждане от Софийски апелативен съд, който с обжалваното въззивно решение се е произнесъл, по същото, отхвърляйки го като неоснователно. Настоящите молители не са поискали изменение на въззивното решение в тази му част по реда на чл.248, ал.1 ГПК, поради което и с оглед променения с действащия ГПК режим на обжалване на съдебното решение в частта му за деловодните разноски, различен от създадения такъв по ГПК/ отм./ за касационната инстанция отсъства процесуална възможност да се произнесе по правилността на въззивното решение в тази му част. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи,че некоректно, в приложения в касационната инстанция списък по чл.80 ГПК, отново са посочени вече присъдените на ищците деловодни разходи за допуснатите съдебно –медицинска и две авто-технически експертизи – единична и тройна. Водим от горното и на осн. чл.248, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС