Решение № 7571 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2012 г.

Решение № 7571 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 1977/20.08.2012 г. по адм. д. № 215/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 160900887 от 22.10.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение № 862 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както следва: за 2003 г. в размер на 4110, 02 лв. и лихви - 3 006, 84 лв., за 2004 г. - 2 237, 18 лв. и лихви - 1 343, 92 лв.; за 2005 г. - 2 535, 90 лв. и лихви - 1 223, 65 лв.; за 2006 г. - 6 193, 15 лв. и лихви - 2 163, 38 лв.; за 2008 г. - 2 679, 43 лв. и лихви - 155, 76 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Светослав Димитров Славчев от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Андреев оспорва касационната жалба, поддържа искане за оставяне в сила на решението. Претендира заплащане на разноските за настоящата инстанция, за които представя документи. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба в доводите за неправилност на решението за приетите за доказани всички заеми от физически лица, при липса на анализ и съпоставка от съда по всеки отделен заем и необосновани изводи в тази част. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени установените данъчни задължения, съдът, от една страна се е позовал на приетата по делото експертиза с установен размер на пазарна цена на придобитите от семейството недвижими имоти и разходи за ремонт, а от друга - е приел за доказани заеми от физически лица на база подадени декларации и плащания по банков път за погасяване на заемите, извършени през 2010 г. Съдът се е позовал на влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 6451/2011 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение по адм. д. № 217/2010 г. на Административен съд-Пловдив и по жалба на Анна Иванова Славчева е отменен изцяло РА № 160900888/22.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената част с Решение № 865/15.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, за установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, в качеството й на съпруга на Светослав Димитров Славчев и при установена данъчна основа за облагане в условията на СИО, при същите предпоставки и при приложимост на чл. 19 от СК (отм.). Решението е правилно. Приетата в хода на ревизията оценъчна експертиза, установяваща пазарна цена на придобитите от семейството имоти, и втора експертиза, приета в съдебното производство, изготвена от вещото лице Стефан Жеков, установяват различен размер на пазарна цена. В тази част решението е правилно в изводите за кредитиране на приетата в съдебната фаза оценъчна експертиза, поради това, че същата е изготвена по методите на Наредба № 5/26.02.1999 г., приложима за съответните данъчни периоди, което не е било спазено при изготвяне на оценъчната експертиза в ревизионното производство. Спорен е бил въпроса за кредитиране на частни документи - договори за заем от физически лица, представени от ревизираното лице в хода на обжалване на РА пред горестоящия административен орган. Според административния орган тези договори за заем не следва да се кредитират, поради това, че са представени не в хода на ревизията, а след запознаване с РА, от което се твърди, че са изготвени за целите на процеса. Твърденията, поддържани и в касационната жалба са, че последващите декларации за остатъци от заеми и данни за погасявания на заеми към физически лица, извършени през 2010 г. не следва да се вземат предвид, поради това, че същите са правени за целите на настоящия процес. Действително, видно от данните по преписката първоначално издаден РА е бил отменен от ДД "ОУИ" -Пловдив и преписката е била върната за повторна ревизия, при която е издаден процесния РА. Ревизираният субект е следвало да представи всички относими към спора доказателства още в хода на ревизионното производство, а не едва със жалбата до горестоящия административен орган. От друга страна, обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, потвърждават получени заеми през ревизираните периоди, които като остатък са декларирани, с оглед изменението на законодателството в тази връзка и са погасявани с банкови преводи на съответните заемодатели, договори с които са представени с жалбата до ДД "ОУИ". Правилни са изводите на съда в тази част от решението, като възприети констатации в решението на ВАС, отменящо РА, издаден на съпругата Анна Славчева, при извършена паралелна ревизия на същата и издаден РА при същите фактически и правни основания. Въпросните договори за заем на парични средства с физически лица са представени с жалбата при административното обжалване на ревизионния акт. С решението си директорът на Дирекция "ОУИ" е приел, че тези договори са неотносими към спора и не доказват тезата на задълженото лице за произход на налични средства и придобито имущество, тъй като са нови и не са представени по време на ревизията, нито пък за тях са дадени обяснения от ревизираното лице. Същите доводи се поддържат и в касационната жалба на ДД "ОУИ", които настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Твърденията на административния орган, че договорите са представени за пръв път едва при административното обжалване, поради което обстоятелствата по тях не могат да бъдат проверени от приходната администрация, не намира подкрепа в закона, тъй като нормата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК определя горестоящия административен орган ДД "ОУИ" като решаващ орган, който разглежда жалбата по същество и в това си правомощие, съобразно разпоредбата на ал. 2 и ал. 3 решаващият орган може да събира нови доказателства, може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично РА в обжалваната част. Неправилно е и твърдението, че посочването на договорите за заем в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ представлява изгоден за задълженото лице факт и декларираните остатъци от заеми, както и плащанията по тях с банкови преводи през 2010 г., са единствено за целите на настоящото производство. Изискването за деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на предоставени/получени парични заеми през данъчната година, респективно остатъци от получени заеми през предходни години, е въведено с изменението на ЗДДФЛ - ДВ бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. В този смисъл не може да бъде прието, че изпълнението на законовото изискване на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за деклариране на получените заеми, в това число и за предходни години, съставлява действие единствено за целите на настоящия процес с установяване на благоприятен за декларатора факт. Като е приел за доказани получени заемни средства от физически лица по представените договори за заеми за съответните периоди, съпоставени с установените данни за декларирани остатъци по стари заеми и плащания по тях, с така включените суми, законосъобразно е определена основата за облагане по приетото заключение на вещото лице и е установена незаконосъобразност на определените с РА преки данъци за ревизираните години. Съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника Светослав Димитров Славчев се дължат направените за касационната инстанция разноски за възнаграждение за адвокат Андреев за процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд в размер на 1680 лева., които се определят в тежест на административния орган - касатор в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение