Определение № 196 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 20.01.2014г. по ч.гр.д.№4824/2013г. на Софийски АС, в частта му с която е оставена без уважение молба на С. О. за освобождаване от внасяне на държавна такса по частното производство. Жалбоподателят – С. О. Г. моли да се отмени определението като неправилно и да бъде освободен от внасянето на държавна такса. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С искова молба от 31.05.2013г. С. Г. е поискал да бъде осъдена [фирма] да му заплати сумата 88 945 лева обезщетение за неимуществени вреди причинени му от некоретктна производствена практика. Направил е искане да бъде освободен от дължимата се по делото държавна такса. С разпореждане от 23.10.2013г. зам.председателя на ГС София е освободил частично ищеца от внасяне на дължимата се държавна такса, като вместо сумата 3 557,80 лева му е определил да внесе такава в размер на 250 лева. С частна жалба от 11.11.2013г. С. Г. е обжалвал разпореждането, с което е определено да заплати държавна такса в значително намален размер от 250 лева, с искане да бъде освободен изцяло. Поскал е да бъде освободен и от внасяне на дължавна такса в размер на 15 лева по чаеното производство. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молба на С. О. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по частното производство. Съдът е приел, че искането по чл.83, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като от представените доказателства за доходите и имуществото на лицето и неговата съпруга е видно, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства да заплати минималния размер държавна таса. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че въззивното определение в обжалваното му част е правилно. В съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в определение от 29.10.2009 г. по ч. гр. д. № 547/2009 г. на ВКС и определение от 10. 05. 2013г. по гр.д.№ 2665/2013г.,І во г.о. на ВКС, съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса в чл.72 ГПК, т.е. формирал е изводите си въз основа на всички обстоятелства, относими към възможността на ищеца да заплати дължимите се разноски. Съдът правилно е преценил дали задълженото за такси и разноски по производството на делото физическо лице притежава средства да ги заплати към момента на подаване на молба за освобождаване от такси и разноски. Предвид изложените съображения, съдът