Решение № 7801 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от К. Д. К., с която се иска отмяна на влязло в сила решение № 12518 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6043/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), на посочено правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Искателят твърди, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на решения, постановени по фирмено дело № 158/1999 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, без да е посочено кое решение се има предвид. С уточнителна молба искателят е допълнил, че обжалва решение № 12518 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6043/2025 г. по описа на ВАС в цялост. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Ямбол, чрез главен юрисконсулт С. Михова, в депозиран писмен отговор поддържа становище за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна на съдебно решение на ВАС. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадено е и в законоустановения срок по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е оставено в сила решение № 693 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 353/2024 г. на Административен съд – Ямбол и частната жалба на К. Д. К. срещу определение № 694 от 07.05.2025 г. и определение № 773 от 22.05.2025 г., и двете постановени по адм. дело № 353/2024 г. на Административен съд – Ямбол, е оставена без разглеждане. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на цитираната разпоредба е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед на белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая искателят не е посочил изрично наличието на подобно решение, за да обоснове искане за отмяна на това правно основание. Същият не е представил доказателства, които да обосноват пълното съвпадение между страните, основанието и искането за защита, заявено по делата. В кориците на адм. дело № 6043/2025 г. по описа на ВАС, се намират решение № 472 от 17.03.1999 г., решение № 1328 от 14.08.2003 г. и двете постановени по фирмено дело № 158/1999 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. В случая посочените решения на Окръжен съд – Ямбол са постановени в производство по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с Търговския закон (ТЗ), а именно вписване на обстоятелства в Tърговския регистър. Следователно се касае за дела с различен предмет, от което следва извод за липса на обективно тъждество с № 12518 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6043/2025 г. по описа на ВАС, чиято отмяна се иска. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В този смисъл аргументи следва да се черпят и от Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С уточнителна молба искателят е допълнил, че обжалва решение № 12518 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6043/2025 г. по описа на ВАС в цялост, а именно в частта, с която е оставил без разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 694 от 07.05.2025 г. и определение № 773 от 22.05.2025 г. и двете постановени по адм. дело № 353/2024 г. на Административен съд – Ямбол, като посоченото правно основание е чл. 239, т.4 от АПК. Гореизложените установявания на съдебния състав относно липса на противоречие между решението, чиято отмяна се иска и посочените решения по фирмено дело № 158/1999 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, не следва да се преповтарят. В допълнение решение № 12518 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6043/2025 г. по описа на ВАС, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба, е подлежало на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС, в седемдневен срок от съобщението до страните за постановяването му. Видно от данните по делото, К. К. е получил съобщението за изготвения акт на 10.12.2025 г., като същият не е подал частна жалба срещу него. Производството за отмяна е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК основания. По реда на отмяната не могат да бъдат отстранени всички пороци на съдебния акт, а само тези, които водят до неправилност и то поради наличие на някое от лимитативно изброените в законовата норма основания. Ето защо, останалите доводи на искателя са неотносими към производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. По същество, с изложеното в искането за отмяна, се търси пререшаване на правния спор, което обаче е недопустимо в това извънинстанционно производство. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 249 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 200 (двеста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК и чл. 244, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия