Определение № 190 от 19.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 129/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2354 от 19.12.2011 г. по ч. гр. д. № 4389/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 25.10.2011 г. по гр. д. № 2183/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав за отказ да бъде прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а касаят въпроса за допустимостта на предявения иск и по-конкретно допустимо ли е искът по чл. 517, ал. 4 ГПК да бъде предявен от множество ищци, ако техните права и задължения не почиват на едно и също основание. Ответниците по частната жалба – Пале К. М. Х., К. Рьодгор Матиасен, М. М., Д. Кубин, всички граждани на Д.; [фирма], Д. и „Скандинав И. С. Е., [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу определение от закрито заседание на 25.10.2011 г. по т. д. № 2183/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав, с което е оставено без уважение искането на това дружество за прекратяване на производството по предявения срещу него иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде атакувано определението, с което съдът е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по делото, приемайки, че предявеният иск е допустим. Напълно обоснована е преценката, че това определение не е от категорията актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, определението, с което при проверката по чл. 130 ГПК съдът констатира, че искът е допустим, няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на този акт. Инстанционен контрол е предвиден единствено за определението по чл. 130 ГПК, с което съдът, след като е констатирал недопустимост на предявения иск, е постановил връщане на исковата молба. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение