Определение № 68 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5546/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 270/23.05.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 407/2013, с което е отменено частично решение № 181/17.01.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1515/2012, като е уважен до размера на 500,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Недоволен от решението в частта, в която е отхвърлен иска до размера на 50.000 лева е касаторът К. Х. Н., представляван от адв. Т. Р. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 18.01.2005 до 17.05.2007 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение във въоръжен грабеж в особено големи размери, придружен с причиняване на средни телесни повреди и привеждане на пострадалия в безпомощно състояние – престъпление по чл. 199, ал. 2 т. 3 вр.чл. 198, ал. 1 и 4 НК, като по отношение на него в продължение на една година е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а след това – „подписка”. По същото време срещу ищеца са водени и други наказателни производства за извършени други тежки умишлени престъпления, за които са му наложени съответни наказания, вкл. „лишаване от свобода”, като процесното предварително задържане е зачетено като изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Ищецът е изпитал стрес и притеснение от това, че е обвинен в повече престъпления, отколкото е извършил. Той не е увреден от наложените му ограничения, тъй като те са предприети с оглед разследването и на другите престъпления, а задържането под стража е зачетено за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода”. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение