Определение № 368 от 24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Е. С. с адрес в [населено място] кладенци, обл. В., против решение № 55 от 27 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 467/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 341 от 29 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 546/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, че С. дължи на Ц. М. Г., с адрес в [населено място] кладенци, обл. В., сумата от 12889,36 лева главница, дължима по: договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2182 от 26.06.2013 г. на нотариус П. Ц., № .., с район на действие РС-В., вписан в служба по вписванията дв.вх.рег. № .. от 27.06.2013 г., акт № .., том .., за стопанската 2015 г.–2016 г.; договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. № .. от 26.06.2013 г. на нотариус П. Ц., № .., с район на действие РС-В., вписан в служба по вписванията дв.вх.рег. № .. от 27.06.2013 г., акт № .., том .., за стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г.; договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г., с нотариална заверка на подписите, рег. № .. от 26.06.2013 г. на нотариус П. Ц., № .., с район на действие РС-В., вписан в служба по вписванията дв.вх.рег. № ... от 27.06.2013 г., акт № .., том .., за стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2017 г. до погасяване на вземането, и в тежест на касатора са определени разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е вероятно недопустимо, тъй като са нарушени разясненията, дадени в ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК, ВКС, и съдът не е спрял производството по делото, независимо че пред окръжния съд в [населено място] е образувано дело с предмет недействителността на процесните договори за аренда на земеделски земи, което е очевидно преюдициално спрямо производството по чл. 422 ГПК. Твърдението е, че така въззивният съд е допуснал изключително драстично нарушение на процесуалните правила по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е постановил своето въззивно решение въпреки наличието на процесуална пречка за продължаването на производството, за която съдът е бил длъжен да следи служебно. По същите съображения касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е и очевидно неправилно. К. съд в настоящия си състав приема, че поставеният по делото въпрос за порока на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е идентичен с въпроса, предмет на тълкуване по тълк.д. № 1/2017 г. по описа на ОСГТК. Твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение се обосновава със същия порок. Ето защо се налага производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по соченото дело по описа на ОСГТК, тъй като разясненията, които ВКС ще даде, са от значение за отговора на поставения въпрос. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,