Определение № 7152 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. В. В. против Определение №3229/26.01.2026г. по адм.дело№ 8717/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е върната исковата молба с вх. № 20871/20.08.2025 г., подадена от Е. В. В. срещу Министерство на вътрешните работи и Върховен административен съд и е прекратено производството по адм. дело № 8717/2025 г. по описа на Административен съд София-град.Жалбоподателят е осъден да заплати на Върховен административен съд на Република България сумата в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на Министерство на вътрешните работи, със седалище – гр. София, сумата в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение,издадено в противоречие с материалния закон и достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което е поискана отмяната му или алтернативно да бъде обявено за недопустимо и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания по тълкуване и прилагане на материалния закона.Претендира разноски.

Ответникът Министерство на вътрешните работи София оспорва частната жалба като неоснователна и немотивирана и твърди, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Ответникът Върховен административен съд на Република България не е изразил становище по частната жалба.

Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Пред административния съд производството е образувано по искова молба подадена от Е. В. В. с която се претендира обезщетение в размер на 624 750,88 лева, от които главница в размер на 450 000 лева и мораторна лихва върху главницата в размер на 174 750,88 лева за периода от 18.08.2022 г. до 17.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Искът е насочен срещу Министерство на вътрешните работи и Върховен административен съд, които солидарно да изплатят на ищеца посочената по-горе сума в размер на 450 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на първия ответник, при или по повод изпълнение на административна дейност, и от незаконосъобразна правораздавателна дейност на втория ответник, които представляват и достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Мотивира исковата си претенция с чл. 203, ал. 3 и чл. 204, ал. 4 АПК. Цитира съдебна практика, вкл. и на СЕС. В исковата молба са цитирани:

• чл. 1 от Протокол № 1 ЕКПЧ „защита на собствеността“;

• чл. 15, § 1 и § 2, чл. 41, § 1, § 2 и § 3 и чл. 47 ХОПЕС,

• чл. 1, § 2 от Европейската социална харта, ратифицирана от всички държави-членки,

• т. 4 от Хартата на общността за основните социални права на работниците от 1989 г.,

• чл. 4, § 3 ДЕС; чл. 26, чл. 45, чл. 49 и чл. 56 от ДФЕС /свободата на движение на работниците, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги/,

• чл. 6, § 1, чл. 13 и чл. 17 ЕКПЧ,

• т. 3 и т. 4 от Основните принципи на Препоръка на Съвета на Европа R № /80/ 2 относно упражняването на дискреционна власт;

• чл. 2 от Резолюция /77/ 31 относно защита на личността относно актовете на административните органи;

• чл. 6 и чл. 7 от Приложение към Препоръка № R /2000/ 10 на Комитета на министрите към държавите-членки относно кодексите за поведение на държавните служители;

• препоръка на ЕС и Европейски директиви в тази посока;

• чл. 4, ал. 2, чл. 16, чл. 29, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и ал. 3, чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България,

• чл. 86 във връзка с чл. 84 ЗЗД.

Спрямо първия ответник – МВР, претендира вреди от незаконосъобразни заповеди на министъра на вътрешните работи - заповед № 8121к-3000/16.12.2014 г. и заповед № 8121к-6847/01.09.2017 г., така и от неизпълнение на влезлите в сила решения по адм. дело № 1307/2015 г. и по адм. дело № 12334/2017 г. по описа на ВАС, въз основа на които ищецът е следвало да бъде възстановен на преди заеманата или равностойна такава длъжност. Сочи, че незаконосъобразните действия и бездействия на ответника са извършени в достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ „защита на собствеността“ и чл. 41 ХОПЕС „право на добра администрация“.

Спрямо втория ответник – ВАС, претендира неимуществени вреди от решение по адм. дело № 3111/2021 г. на ВАС, което било окончателно. Същият бил издаден в достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС /незаконосъобразна правосъдна дейност/ – чл. 6, § 1 КЗПЧОС „право на справедлив процес“, чл. 1 от Протокол № 1 ЕКПЧ „защита на собствеността“ и чл. 41 ХОПЕС „право на добра администрация“.

С обжалваното определение №3229/26.01.2026г. по адм.дело№ 8717/2025 г. по описа на Административен съд София град, е върната исковата молба с вх. № 20871/20.08.2025 г., подадена от Е. В. В. срещу Министерство на вътрешните работи и Върховен административен съд и е прекратено производството по адм. дело № 8717/2025 г. по описа на Административен съд София-град,като е приел,че иска е недопустим.

Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му.

Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, а не права или задължения на държавите-членки; нарушението на нормата да е достатъчно съществено; и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди, причинени от конкретни действия, бездействия или актове, каквито твърдения по делото реално не се установяват. Несъгласието на страната при администрирането на дадено дело от страна на съда, не води до нарушаване на правата на съответната страна и от там до ограничаването на правото на достъп до съд. Също така, посочването в исковата молба, че същата е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, не обвързва съда при произнасянето му, още повече когато в изложението на иска няма ясно и конкретно посочване на такова нарушение.

Правилно съдът е приел,че чрез подадената искова молба се цели ревизия на окончателни и влезли в сила съдебни решения, което е недопустимо да се извършва по реда на ЗОДОВ“, чл. 2в, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОДОВ.По отношение на жалбоподателя са били издадени от министъра на вътрешните работи три броя заповеди, с които се прекратява служебното му правоотношение, а именно – заповед № 8121к-3000/16.12.2014 г., заповед № 8121к-6847/01.09.2017 г. и заповед № 8121к-11194/12.07.2019 г.,като по отношение и на трите е осъществен съдебен контрол, като първите две са отменени, а жалбата срещу последната е отхвърлена като неоснователна, отхвърлено е и искането за отмяна на влязло в сила решение, чрез което е осъществен съдебният контрол.Правилно съдът е приел,че резултатът от оспорването на първите две заповеди е благоприятен за ищеца, докато от оспорването на третата е неблагоприятен и е недопустимо в настоящото производство да се ревизират изводите на друг съдебен състав.

Правилни са изводите на съда,че по отношение на иска за обезщетяване на причинените вреди от заповед № 8121к-3000/16.12.2014 г. и заповед № 8121к-6847/01.09.2017 г., и двете - на министъра на вътрешните работи, същият е недопустим, тъй като с Решение по адм. дело № 493/2019 г. по описа на Административен съд-Смолян в частта, в която е оставено в сила с решение по адм. дело № 3111/2021 г. на ВАС, Трето отд., се осъжда МВР да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди именно от тези две заповеди, с които е прекратено служебното правоотношение с него в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Не е допустимо съдебния състав да осъществява, макар и косвено, какъвто и да е контрол на постановеното решение по адм. дело № 3111/2021 г. на ВАС, като се промени размерът на присъденото обезщетение, присъждайки допълнително само поради твърдения за нарушено право на ЕС.

В съответствие с фактическата обстановка е прието от административния съд,че неизпълнение на постановените съдебни решения след отмяната на първите две заповеди, следва да бъде посочено, че това неизпълнение не попада в обхвата на понятията „фактическо действие“ и „фактическо бездействие“, елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Следва да се посочи, че от защита по реда на ЗОДОВ не могат да се ползват лицата, които считат и твърдят, че не са били удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях жалби, какъвто реално е процесният случай. В случая производството по делото на ВАС, от което се претендират настъпили вреди, се е развило в съответствие с процесуалните правила. Поради това, твърдяното в исковата молба нарушение на чл. 47 ХОПЕС е неотносимо, защото в случая са приложими норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС.

Освен това, съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение по този законов текст за вреди от правораздавателна дейност при наличието на три, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на конкретни права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена.В тези случаи исковата молба следва да бъде оставена без движение до посочването на посочените предпоставки,като непосочването им въди до недопустимост на иска. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ.

Правилно решаващият състав е приел, че ищецът нито сочи, нито твърденията му могат да бъдат свързани с конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, създаваща конкретни права за частноправни субекти, за които съдът да провери дали са нарушени съществено или не, за да се ангажира по същество отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че бланкетно позоваване на текстове от ДЕС, ДФЕС, ЕКПЧОС или ХОПЕС не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно-следствената връзка с твърдяната вреда. Нормата на чл.2в ЗОДОВ не е правно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, нито за ангажиране отговорността на съда за правораздавателната му дейност извън конкретния уреден в посочената норма фактически състав.

Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответната страна Министерство на вътрешните работи София следва да се присъди ю.в. в размер на 100.00 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,