Определение № 500 от 19.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1031/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по касационна частна жалба на Г. Б. М. – подсъдим по внохд № 1451/23 г. чрез защитника му адв. М. Б. срещу разпореждане № 198 от 5.09.2025 г., с което е върната касационната жалба срещу решение № 55 от 6.02.2025 г.по същото дело. ВКС след като се запозна с материалите по делото намери, че макар и подадена в срок и подлежаща на разглеждане частната жалба се явява неоснователна. Това е така, защото: С решение № 55 от 6.02.2025 г. САС е потвърдил изцяло присъда на по нохд № 472/22 г. на Окръжен съд – Враца. Срещу решението е постъпила касационна жалба на 25.02.2025 г. от защитника на подс. Г. М. – адв. Б., която е била изпратена във ВКС. С разпореждане № 738 от 2.04.2025 г. заместник- председателят на ВКС е приел, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, а в нея са развити само съображения за необоснованост на съдебния акт и е разпоредил връщане на делото в САС за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК. Съдията – докладчик изпълнил указанията дадени от ВКС и дал на жалбоподателят седмодневен срок за отстраняване на констатираните нередовности, като изрично е посочил, че при неизпълнение, жалбата ще бъде върната. Съобщението е получено от него на 15.05.2025 г. На 19.05.2025 г. адв. Б. депозирал допълнение, в което посочил касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, без да посочи конкретни доводи. Делото отново е изпратено във ВКС. С разпореждане № 1746 от 18.08.2025 г. заместник- председателят на ВКС върнал делото на САС с указания за връщане на касационната жалба, тъй като тя не е годна да инициира производство пред касационната инстанция, за което изложил конкретни съображения. В изпълнение на указанията на ВКС, съдията- докладчик по внохд № 1451/23 г. с разпореждане № 198 от 5.09.2025 г. върнал жалбата на адв. Б.. Частната жалба на адв. Б. срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователна. Защитникът не е изпълнил дадените му указания за привеждане на касационната жалба в съответствие с чл. 351, ал. 1 от НПК въпреки дадения срок и отново в нея посочил доводи отнасящи се до обосноваността на съдебния акт, която не е сред предвидените в закона касационни основания. Освен това в допълнението към жалбата е заявил за първи път касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което не било релевирано с основната жалба и за което не е развил никакви съображения. Следва да се посочи, че с допълнението към касационната жалба касаторът няма право да навежда касационни основания, които не са били заявени с касационната жалба, поради което и на това основание същата правилно е била върната от САС. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК ВКС, III-то наказателно отделение