Определение № 7863 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Жалбоподателката С. Г. З., [ЕГН], от гр. София обжалва Определение№11422/02.04.2025г., постановено по адм.д.№12719/2024г. по описа на Административен съд – София град, с доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон и моли същото да бъде отменено, със законните последици от това. Твърди, че видно от представените писмени доказателства, исковата молба и уточнителните такива, в качеството си на ищец, З. е уточнила цената на иска, периода за всеки един от исковете, както и основанието и счита, че исковата й молба е редовна и неправилно съдът я връща като неотговаряща на изискванията на закона, още повече, че по този начин прегражда правото на защита на ищцата и по този начин нарушава закона и Конституцията. Подчертава, че за установяване на вредите-имуществени и неимуществени, техния размер и начало и крайна периода, за който търси обезщетение, може и в съдебно заседание да направи уточнение и да поиска експертиза, която да установи размера на вредите. С тези доводи С. З. иска от касационната инстанция да отмени обжалваното определение като неправилно и да постанови ново, с което да бъдат продължени съдопроизводствените действия по делото и същото да бъде насрочено, като по този начин няма да бъдат ограничени правата на ищцата по закон, както и да й бъдат присъдени направените разноски. Съдът, като обсъди доводите в частната жалба, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Определение №11422/02.04.2025г., постановено по адм.д. №12719/2024г. по описа на Административен съд-София град, с което съдът е върнал искова молба с вх.№33899 от 18.12.2024г. по описа на АССГ, подадена от ищеца С. Г. З., [ЕГН], от гр. София, и е прекратил производството по адм.д.№12719/ 2024г. по описа на Административен съд – София град. За да постанови обжалвания съдебен акт, сезираният съд е приел, че съдебното производство е образувано по искова молба на С. Г. З., с която е предявен иск срещу Агенция за хора с увреждания, представлявано от изпълнителния директор на агенцията, за сумата 100000лв., обезщетение за щетите, причинени на С. З. в двете съдебни производства, и е посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Приел е, че е предявен иск от страна на ищцата за направени от нея разноски по предходни дела на две инстанции, за разходи за осигуровки и за медицински прегледи и лекарства. Съдът е установил служебно, че с Решение№947/15.02.2023г. на АССГ е отменена Заповед №288/22.12.2021г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, с която е прекратено служебното правоотношение на С. З. на основание чл.106, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, като това решение е оставено в сила от ВАС на 17.10.2023г. Със същото съдебно решение Агенция да хора с увреждания е осъдена да заплати на С. З. разноски по делото в размер на 400лв., като с потвърдителното решение на ВАС, с което е оставено в сила Решение №947/15.02.2023г. на АССГ касационната инстанция е присъдила разноски за производството пред ВАС в полза на ищцата в размер на 1000лв. АССГ е намерил, че подадената от С. З. искова молба не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК и е дал двукратно указания за отстраняване на нередовностите, а именно - да се посочи името на законния представителна ответника / чл.127, ал.1, т.2 от ГПК; - да се уточни как е формирана цената на иска, доколкото сумата от посочените платени разноски не е равна на 100000лв. /чл.127,ал.1,т.3 от ГПК/; - че не са изложени обстоятелствата, на които се основава иска/чл.127, ал.1,т.4 от ГПК/; - че не е ясно дали ищцата се е снабдила с изпълнителен лист за получаване на сумите, по които е осъден ответника по двете, посочени в исковата молба производства; - че не е уточнен периодът на исковата претенция чрез посочване на начало и край на периода; - че не е ясно от кой момент се претендира присъждането на лихви; - че не се посочва от кой административен акт ищцата е претърпяла вреди, доколкото е налице приключило съдебно производство по повод вреди от отменената Заповед №288/22.12.2021г. на изпълнителния директор на Агенция на хората с увреждания. Съдът се е мотивирал, че въпреки двете уточнителни молби, исковата молба не съдържа ясно, последователно и логично посочване на фактите, от които ищецът претендира вреди, а че е налице само изброяване на извършените разходи по повод разноски за адвокат и медицински разходи, но че тези факти не са обвързани в логическа верига, както и че исковата молба съдържа взаимно изключващи се твърдения. Посочва се за пример, че се иска обезщетение за вреди от незаконен административен акт, като унищожаем, а на следващия ред се твърди ,че се претендира обезщетение за вреди, които произтичат от нищожен административен акт, доколкото неговата нищожност е констатирана в процеса по обезщетяването на вредите по адм.д.№3252/2024г на ВАС и „тъй като вредите произтичат от нищожен акт искаме ги от момента на неговото издаване, а именно - 22.11.2021г. Изтъква се, че в края на исковата молба, след изброяване на приложенията, ищецът посочва, че се иска и защита на личностния интегритет, заплащане на съответната сума за нанесени морални щети, като за съда е неясно отделен иск ли се предявява - за имуществени или неимуществени вреди е той, за кой период се отнася предявения иск, кой юридически факт го е породил, кое е правното основание на този иск. АССГ се е аргументирал,че съобразно чл.6,ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и че съдът не може да зачести волята на ищеца при формиране на исканията му, както и че въпреки двукратно дадените указания исковата молба продължава да бъде нередовна и да не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, като продължава да съдържа взаимоизключващи се твърдения, които твърдения се увеличават и че исковата молба не съдържа ясно, последователно и логично посочване на фактите, от които ищецът претендира вреди,поради което и на основание чл.129,ал.3 от ГПК е върнал исковата молба на С. З. и е прекратил производството по ад.д.12719/2024г. по описа на Административен съд – София град. При така приетото за установено от фактическа страна Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Съображения на касационната инстанция, за да направи този извод са следните: Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. От нормата става ясно, че специалните основания за недопустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се търсят в нормите на глава единадесета на АПК, а съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, норма, наименована "Допустимост на иска", искът може да се предяви след отмяната на акта по съответния ред. Съдът е следвало да извърши преценка дали актът ,от който се твърди да са причинени на ищцата твърдените вреди – заповед за уволнение №288/22.12. 2021г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата, е отменен като незаконосъобразен и има ли тази заповед пряко и непосредствено въздействие върху правната сфера на З.. В случая не е спорно, че се претендират вреди, за които се твърди, че са пряка и непосредствена последица от отменен като незаконосъобразен, с влязъл в законна сила, административен акт. В този смисъл доказано е наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на иска. Правото на иск обуславя допустимостта на исковия процес, а съществуването на спорното материално право обуславя изхода от процеса, т. е. основателността на иска. "Интересът от осъдителен иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод на отвод на ответника за липса на интерес. Дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. На него ще се даде отговор с решението... " - в този смисъл Сталев, Ж., проф. д-р, "Българско гражданско процесуално право", София, 2001, стр. 203. Вместо да разгледа правния спор съдът е излязъл извън правомощията си да събира доказателства и е с прекратителното си определение да се произнася по същество на спора. Съществуването на правото на иск зависи от наличието на процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки..Както е добре известно от теорията на правото, а е и многократно потвърдено в съдебната практика и съгласно чл. 26 ГПК, процесуалната легитимация на ищеца и ответника зависи от твърденията на страните по спора, а не от действителното фактическо и правно положение. В случая ищецът твърди, че е претърпял описаните вреди, което е достатъчно за процесуалната му легитимация и за допустимостта на иска. Положителните предпоставки за упражняване правото на иск, в случая, са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията. Видно от съдържанието на исковата молба и допълнителната уточняваща молба, ищецът е очертал фактите, на които основава исковите си претенции, както и съответно, в какво се състои петитума. Дали искът е основателен, дали съществуват други съдебни производства със същия предмет, между същите страни, дали предявеният иск е изцяло или частично основателен са все въпроси по същество на спора, по които съдът дължи отговор при постановяване на окончателния си съдебен акт. Като е преценил допустимостта на исковата претенция с аргументи, които касаят основателността на същата, съдът е нарушил съдопроизводствените правила, което е довело до лишаване на ищцовата страна от право на участие в съдебното производство. Това сочи, че нарушението на съдопроизводствените правила е от категорията на съществените и води до отмяна на обжалваното определение. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на същия състав, за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в състав на трето отделение