Определение № 6618 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2024 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от А. М. А. срещу Определение№2810/08.04.2024г. по адм. дело №449/2024г. Оспорва се определението като изцяло неправилно, немотивирано. Твърди се, че е налице правен интерес от обжалване, обжалва мотивите. Прави искане да се отмени определението като неправилно и несправедливо и да се върне делото на друг съдия за разглеждане по същество. В писмен отговор Комисията за защита на личните данни чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба, не е налице правен интерес от обжалване за жалбоподателя. Моли да се остави в сила определението и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в частната жалба, становището на ответника и извърши проверка на обжалваното съдебно определение, приема за установено следното: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на А. М. А. срещу Решение №ППН-01-871/2022 от 13.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни, с което подадената жалба от А. М. А. срещу Община Бургас е приета за основателна. С определение №2810 от 08.04.2024г. АС-Бургас подадената жалба е приета за недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването. Прието е, че адресат на мярката е Община Бургас и само тя разполага с процесуална легитимация да я обжалва, тъй като правата и задълженията възникват единствено в правната сфера на администратора на личните данни, по отношение на когото е постановена принудителна административна мярка. Решението е благоприятно за жалбоподателя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Видно от Решение №ППН-01-871/2022 от 13.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни, същото е благоприятно за частния жалбоподател. Правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Правилна е преценката на АС-Бургас, че след като жалбоподателят е оспорил благоприятен за него акт, то тази законова предпоставка не е налице. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които се засягат от административния акт. Несъгласието на частния жалбоподател с мотивите на КЗЛД, както и, че не е приложена санкция спрямо администратора на личните данни са въпроси, които не влияят на извода за липса на правен интерес в конкретния случай. Определението на АС-Бургас следва да се остави в сила, като в полза на КЗЛД се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Ето защо, съдът