Определение № 1512 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ф. Юзеирова от гр. Асеновград, подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. Маринов, срещу определение № 2868 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2652/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу заповед № 38/05.10.2023 г. на главния архитект на община Асеновград и е прекратено производството по делото по отношение на нея. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателката не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 99088.503.158 по плана на гр. Асеновград. Претендира се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата ѝ от друг съдебен състав. Ответникът – главен архитект на община Асеновград, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпило възражение, подадено от юрк. Марчева, като пълномощник на кмета на Община Асеновград, който не е конституиран като страна по делото пред първата съдебна инстанция, поради което постъпилото възражение не следва да бъде взето предвид. Ответниците – Ф. Парафит и М. Парафит, в писмено възражение, подадено чрез процесуалния им представител адв. Димчева, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендират присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Ш. Сюлейман, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд – Пловдив е оспорена заповед № 38/05.10.2023 г. на главния архитект на община Асеновград, с която е допълнено разрешение за строеж № 136/13.06.2022 г. на главния архитект на община Асеновград, с изменение на инвестиционен проект по време на строителството за обект: „Основен ремонт на жилищна сграда“ в УПИ IX-352, кв. 44 /имот с идентификатор 99088.503.158/ по плана на гр. Асеновград, кв. [квартал], обл. Пловдив, с възложители Ф. Парафит и М. Парафит. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пловдив е приел, че Ф. Юзеирова не притежава право на собственост или ограничено вещно право върху имот с идентификатор 99088.503.158 по плана на гр. Асеновград, поради което не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и няма правен интерес от оспорването. Съдът е приел още, че висящото съдебно производство за делба на имот с идентификатор 99088.503.158 по плана на гр. Асеновград е без правно значение за допустимостта на жалбата и не се явява преюдициален за изхода на делото. По тези съображения е оставил без разглеждане жалбата на Ф. Юзеирова срещу заповедта за допълване на разрешението за строеж и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж, както и заповедите за допълване на разрешенията за строеж, произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, както и в това по допълване на вече издадено разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. В конкретния случай жалбоподателка Юзеирова не се легитимира и не представя валидни доказателства за собственост или ограничено вещно право върху имот с идентификатор 99088.503.158 по плана на гр. Асеновград, за който е издадена заповедта за допълване на разрешението за строеж, поради което за нея не е налице правен интерес да оспорва тази заповед. Пред първоинстанционния съд в тази връзка е представено единствено незаверено копие на съдебно решение, постановено по гр. дело № 2016/2021 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е допусната съдебна делба между частната жалбоподателка и трети лица по отношение на имот с идентификатор 99088.503.158 по плана на гр. Асеновград, но както правилно е приел първоинстанционният съд, няма данни това решение да е влязло в сила, а и липсват твърдения в този смисъл, поради което не може да се приеме единствено въз основа на него, че жалбоподателката Юзеирова разполага със собственически права върху процесния поземлен имот. Освен това с представеното по частната жалба възражение са приложени доказателства в обратен смисъл, а именно за неговото обжалване пред Окръжен съд – Пловдив и висящност на съдебното производство за делба. Други относими доказателства за собственост не са представени. По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том XII, дело № 2109/2008 г., от който е видно, че жалбоподателката Ф. Юзеирова е дарила на дъщеря си Ш. Сюлейман поземлен имот с идентификатор 99088.503.155 по плана на гр. Асеновград, ведно с построените в него сгради, който е съседен на процесния поземлен имот с идентификатор 99088.503.158 и е част от УПИ IX-352, кв. 44. Това обаче по никакъв начин не обосновава правен интерес за жалбоподателката по смисъла на чл. 149 от ЗУТ, тъй като тя дори не е собственик на съседния поземлен имот. В тази връзка следва да се има предвид също така, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград поземлен имот с идентификатор 99088.503.158 е записан като собственост на ответниците Ф. Парафит и М. Парафит въз основа на нотариален акт № 59, том IV, дело № 617/2022 г. и отново липсват данни за собственост на частната жалбоподателка спрямо този поземлен имот. По тези съображения, както обосновано е приел първоинстанционният съд, жалбоподателката не попада в нито една от категориите на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не е собственик на засегнат от процесната заповед поземлен имот, не е носител на ограничени вещни права върху него, не е и възложител, доколкото имота се явява собственост на трети лица. След като не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, жалбоподателката няма правен интерес да обжалва заповедта за допълване на разрешението за строеж. Критериите за признаването на правния интерес са обективни и изчерпателно изброени в специалната норма, като извън тях оспорването на строително разрешително според действащия закон е недопустимо. Предвид изложено изводът на административния съд, че жалбата се явява недопустима е в съответствие със закона. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора претенцията на ответниците Ф. Парафит и М. Парафит за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева се явява неоснователна, тъй като по делото е представено само доказателство за договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева, без обаче да бъде посочен начин на плащане – в брой или по банков път, както и да са представени доказателства за реално изплащане по банков път или да е направено изрично отбелязване в представения договор за правна помощ от 11.01.2024 г. за извършено плащане в брой, за да послужи този договор и като разписка за извършено плащане. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,