Определение № 193 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3761/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалби на М. Р. Д. и на Прокуратура на Република България (ПРБ) срещу въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 87 от 31.07.2020 г. по гр.д.№ 211/ 2020 г., с което, след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Силистренски районен съд по гр.д.№ 1076/ 2019 г., като краен резултат ПРБ е осъдена да заплати на М. Д. 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД 260/ 2016 г. на Силистренски окръжен съд, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв. Ищецът М. Д. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв до 25 000 лв. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправния въпрос (прецизиран при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) за задължението на съда, когато определя размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да съобрази всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с обвинението и с обществения критерий за справедливост Според жалбоподателя този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът ПРБ, без да взема становище по касационната жалба на ищеца, обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен до размер 5 000 лв. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по правните въпроси „Какви са критериите за справедливо определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД? При определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, не следва ли да се изследват в достатъчна степен всички релевантни за принципа на справедливост обстоятелства?”, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ищецът не взема становище по касационната жалба на ответника. Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване са неоснователни. За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че срещу ищеца било започнато наказателното производство за извършено престъпление по чл.124 НК по дознание № 1886, ЗМ-523/2015 г., като предварителното производство приключило с предаването му на съд. Образувано било НОХД № 260/ 2016 г. на Силистренски окръжен съд, по което били проведен пет съдебни заседания. С присъда № 13 от 27.02.2017 г., постановена по посоченото дело, ищецът бил признат за невинен Присъдата била протестирана от ПРБ и била потвърдена с решение № 260 от 23.11.2017 г. по НОХД № 127/2017 г. по описа на АС – Варна, след проведени три съдебни заседания. Като последица от започналото срещу него наказателно преследване ищецът напуснал работа, разделил се с приятелката си, затворил се в себе си, ограничил контактите с приятелите и познатите си. Той бил подложен на изолация и от останалите си съселяни, посещавал по–рядко единственото заведение в селото. Ищецът имал предходни осъждания за извършени престъпления. При тези фактически констатации въззивният съд приел, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания, изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, накърняване на честта и достойнството му, негативно отражение върху социалния му живот, професионалната реализация, както и общо върху емоционалното и психическото му състояние. Тези вреди следвало да бъдат обезщетени от държавата. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът посочил, че обвинението, макар и тежко, с оглед предвидения максимален срок на наказанието, не било за умишлено, а за непредпазливо престъпление. Наказателното производство приключило в разумен срок, като и през цялото му времетраене мярката за неотклонение на ищеца била най-леката възможна - „подписка“. Тези обстоятелства, обсъдени наред с факта, че за ищеца това било поредното, а не първото или единствено наказателно преследване срещу него, давали основание да се счете, че преживените емоционални страдания на ищеца следвало да бъдат обезщетени със сумата 5 000 лв. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от страните правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Нито един от актовете, на които страните се позовават в изложенията си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не разрешава въпросите по противоположен начин в сравнение с начина, по който са разрешени в обжалваното решение. Напротив, въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, според която при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл.52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. (вж. решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о., решение № 95/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 5462/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в тях други актове по същия въпрос). Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд