Определение № 1515 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. от гр. Банкя, срещу определение № 7156/11.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5777/2024 г., по описа на ВАС, второ отделение, с което е оставено в сила Определение № 4038/16.04.2024 г., постановено по административно дело № 9089/2022 г. по описа на Административен съд – София град, оставена е без разглеждане частната жалба на В. Д. Д. в останалата й част и е прекратено производството по делото в тази част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска същото да бъде отменено и жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на всички разноски и държавни такси. Ответникът – Главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Ответникът – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не изразява становище по частната жалба. Ответникът – Ч. Г. З. от гр. София, чрез адв. Б. Джупанова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба и за правилност на оспореното определение, поради което се иска то да бъде оставенов сила. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Настоящият петчленен състав намира, че частната жалба срещу определение № 7156/11.06.2024 г. по адм. д. № 5777/2024 г. на ВАС, второ отделение, в частта, с която е оставено в сила Определение № 4038/16.04.2024 г., постановено по административно дело № 9089/2022 г. по описа на Административен съд – София град, е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на обжалване, поради което частната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 236 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане. С постановяване на определението на тричленния състав на ВАС в тази му част е изчерпан инстанционният контрол върху съдебния акт, срещу който частният жалбоподател търси защита. Частната жалба срещу определение № 7156/11.06.2024 г. по адм. д. № 5777/2024 г. на ВАС, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. Д. в останалата й част и е прекратено производството по делото в тази част е допустима, като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С определение № 7156/11.06.2024 г. по адм. д. № 5777/2024 г. на ВАС, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. Д., в останалата й част и е прекратено производството по делото по отношение на оспорването на Д. насочено срещу „отказа“ на АССГ да се произнесе своевременно по неговото искане от 16.05.2023 г. за освобождаване от такси и разноски по делото и досежно искането, съдържащо се в частната жалба, насочено към Върховния административен съд и целящо оспорващият да бъде освободен от всички държавни такси и разноски до окончателното приключване на настоящото производство. За да достигне до извод за процесуална недопустимост на подадената частна жалба в частта ѝ срещу отказа на съдебния състав от АССГ да се произнесе мотивирано по искането на В. Д. от 16.05.2023 г. тричленният състав на ВАС е приел, че въпреки че съдебният състав на АССГ несвоевременно се е произнесъл по искането за освобождаване постановявайки обжалваното определение № 4038/16.04.2024 г., именно този акт подлежи на съдебно обжалване, а не отказа, респективно забавата, на съда да се произнесе навреме по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което доводите, свързани с допуснато процесуално нарушение са неотносими по конкретния спор, но евентуално биха могли да бъдат преценявани при разглеждане на касационната жалба на В. Д. срещу съдебното решение. По отношение на искането на жалбоподателя за освобождаване от всички разноски и държавни такси до окончателното приключване на производството съдът е посочил, че по искането за освобождаване от държавна такса за подадената касационна жалба, първоинстанционен съд се е произнесъл с оставеното в сила Определение № 4038/16.04.2024 г. по административно дело № 9089/2022 г. на АССГ, а спрямо искането за освобождаването от съдебни разноски е приел, че в хода на касационното производство, с оглед на неговия характер и предмета на конкретния правен спор, такива разноски не биха могли да бъдат направени, поради което оспорващият не би имал разходи за съдебни разноски в хода на касационното производство и искането му за освобождаване от заплащането им се явява лишено от предмет, респективно недопустимо. Определението в тази му част е правилно. В правната теория и в съдебната практика е прието, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тя представлява гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 143 АПК съдебните разноски включват държавните такси, разноските по самото производството и тези за възнаграждение на процесуалните представители. Разноските по производството от своя страна обхващат тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждение за вещи лица, изплатено възнаграждение за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, изплатен хонорар на преводач. Правилно тричленният съста на ВАС е приел, че в случая в касационното производство разноски по производството не биха могли да бъдат направени, поради което искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащането им като лишено от предмет е недопустимо. От друга страна, доколкото в подадената от В. Д. жалба пред тричленния състав на Върховния административен съд с вх. № 8577/31.05.2024 г. са изложени основно аргументи във връзка с дължимите от него разноски за заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че жалбоподателят не може да се освободи от цялото или част от задължението за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, като отговорността за разноски може само да бъде намалена по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по преценка на съда при своевременно направено възражение за прекомерност. Такова възражение е направено от страна на В. Д. в открито съдебно заседание по делото, проведено на 12.12.2023 г. По това възражение първоинстанционният съд се е произнесъл в мотивите на решение № 911/12.02.2024 г., като го е приел за неоснователно. Противно на посоченото в частната жалба, подадена пред тричленният състав на ВАС, с обжалваното определение № 4038/16.04.2024 г. съдебният състав на АССГ се е произнесъл по искането на Д. за освобождаване от такси и разноски по адм. дело №9089/2022г. на АССГ, 27 състав, като е оставил това искане без уважение. Необходимо е да се посочи, че въпреки, че съдът е обсъдил в мотивите на определението и освобождаването на жалбоподателя Д. от заплащане на държавна такса за касационното обжалване, в определението липсва отделен диспозитив, съдържащ произнасяне по искане за такова освобождаване. Освен това, както е посочено и в подадената пред тричленния състав на ВАС частна жалба, към датата на подаване на молбата от 29.03.2024 г. указания от съда за внасяне на държавна такса в размер на 70 лева не са давани на жалбоподателя и не е поискано освобождаване от внасянето ѝ. В тази връзка неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че с определението АССГ се е произнесъл по реда на чл 213а, ал. 3 АПК по направеното искане за освобождаване от държавна такса за подадена касационна жалба. Доказателства за наличие на направено от жалбоподателя такова искане и за произнасяне по него от съдебния състав на АССГ не са приложени по делото. При направено от жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационното производство по него следва да се произнесе първоинстанционният съд с нарочен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Тези обстоятелства обаче не рефлектират върху правилността на оспореното определение в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. Д. и е прекратено производството по делото в тази част. Също така правилно тричленният състав на ВАС е приел, че късното произнасяне от съда по направеното искане за освобождаване от съдебни такси и разноски не подлежи на самостоятелно оспорване, поради което подадената частна жалба в тази част е недопустима. С оглед изложеното обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение № 7156/11.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5777/2024 г. на ВАС, второ отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. Д. в частта ѝ, относно отказа на съда да се произнесе своевременно по искането от 16.05.2023 г. за освобождаване от такси и разноски по делото и за освобождаване от такси и разноски в касационното производство, и е прекратено производството по делото в тази част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора неоснователна е претенцията на ответника Ч. Г. З. за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, тъй като пред настоящата инстанция ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия,