Определение № 2293 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Д. Н. против определение № 22198 от 04.11.2024 г. по адм. дело № 5793/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за недопустимо, а в условията на алтернативност – за неправилно. Твърди, че административният съд е следвало да разгледа делото в тричленен състав, тъй като заповедта е подзаконов нормативен или общ административен акт. По подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт претендира неговото обезсилване или евентуална отмяна и изпращане на компетентния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министърът на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 22198 от 04.11.2024 г. по адм. дело № 5793/2024 г., Административен съд – София-град, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на И. Д. Н. срещу заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която е изменена и допълнена заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на електронни фишове за налагане на глоба по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която е заменено приложение № 1 към т. 1.1 от заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. съгласно приложен към същата образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП, не представлява административен акт по чл. 21, ал. 1 – ал. 4 от АПК, нито общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Посочено е, че актът на ръководителя на администрацията, с който се изменя и допълва предходна заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на електронни фишове за налагане на глоба по ЗДвП, по своята правна природа и същност представлява вътрешноведомствен (вътрешнослужебен) организационен акт. Този извод е мотивиран с оглед волеизявлението и насочеността на правния ефект от неговите правни последици (единствено по отношение на лица, подчинени на органа, издал заповедта), насочен и засягащ единствено отношенията и рамките на ведомствената система, израз на ръководната власт и при проявление на ръководните функции на постановилия акта орган. Изложени са доводи и относно липсата на предпоставки заповедта да се класифицира и като общ административен акт, доколкото действието й не е ограничено със срок и не е еднократно. Отделно от посоченото, първоинстанционният съд е констатирал и друго основание за недопустимост на жалбата, а именно, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на електронни фишове за налагане на глоба по ЗДвП. В конкретния случай не е установено оспореният акт да засяга пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита спрямо И. Д. Н.. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита срещу връчения му електронен фиш, във връзка, с което се твърди да е образувано и неприключило АНД №349/2024 г. по описа на Районен съд – Враца. Така постановеното определение е правилно, при следните съображения от правна страна: Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, защото с оглед естеството и съдържанието на атакувания акт, той не подлежи на обжалване по съдебен ред. С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в относимата към датата на издаване на заповедта редакция (ДВ, бр. бр. 19 от 2015 г.) е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В изпълнение на законовото задължение за утвърждаване на образец на електронен фиш, с процесната заповед министърът на вътрешните работи е заменил приложение № 1 към т. 1.1 от заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. - образец на електронен фиш за налагане на глоба по ЗДвП. При така установеното от фактическа и правна страна, недопустимостта на оспорването се предпоставя както следва: Изискванията за съдържанието на електронния фиш са регламентирани нормативно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Оспорената заповед няма самостоятелно разпоредително действие, а утвърденият образец на електронен фиш няма характер на властническо волеизявление, което да съдържа белезите на индивидуален административен акт, на общ административен акт или на подзаконов нормативен акт, съгласно легалните дефиниции по чл. 21, ал. 1 – ал. 4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. Съдържанието на образеца е нормативно регламентирано, дейността по одобряването му представлява дейност по техническо оформяне с оглед улесняване при използването му. Нормативно определеното съдържание на образеца, при условията на кумулативно и изчерпателно изброяване на реквизити, не позволява на органа с възложено правомощие по одобрение да изрази воля различна от волята за преценка на техническото оформяне. При проверка на законосъобразността на конкретно издадения електронен фиш, съдът ще съобразява нормативно определеното му съдържание, съобразно реквизитите на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Предвид изложеното, всяко лице, срещу което се издава електронен фиш има правна възможност за защита в процедурата по обжалване издаването на нарочен електронен фиш, в рамките на която съдът осъществява контрол във връзка с правилното приложение на закона, а не с оглед техническото оформяне реквизитите на електронния фиш. В случая от самото утвърждаването на образеца на електронен фиш за жалбоподателя не възникват задължения, нито се засягат/застрашават права и законни интереси. Неблагоприятните последици, които се разпростират върху правната му сфера произтичат от издаден електронен фиш за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – шофиране с превишена скорост, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, от който И. Н. се е възползвал. С оглед изложеното, обжалваното определение на Административен съд – София-град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,