Определение № 291 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2518/2013 г.

Производство по чл. 247, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 804 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2518/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 02.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 533/2012 г. на Софийския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 353/14.02.2013 г. на М. Г. К. от [населено място]. С определение № 229 от 08.10.2013 г. по същото дело в производство по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1, вр. с чл. 288 ГПК, е оставена без уважение молбата на М. Г. К. за допълване на основание чл. 250, ал. 1 ГПК на определение № 663 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 73/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в производство по чл. 288 ГПК и е изменено същото определение в частта му за разноските, като М. Г. К. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] [населено място], [община], направените разноски за касационното производство в размер на 270 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 800 лв. искането е отхвърлено. При извършената служебна проверка съдът констатира, че в двата диспозитива на определение № 229 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 2518/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че вместо „определение № 804 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2518/2013 г.” погрешно е записано „определение № 663 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 73/2013 г.”, която следва да бъде поправена. С молба вх. № 10372 от 07.11.2013 г. касаторката М. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-С., иска допълване и изменение на определение № 229 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 2518/2013 г. в частта му за разноските, присъдени с въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК искането за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се прави от страната във всяка съдебна инстанция за присъдените в същата инстанция разноски. В конкретния случай с подадената молба се иска изменение на въззивното решение в частта му за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, постановил решението, чието изменение се иска, поради което делото следва да се изпрати на Софийския окръжен съд за произнасяне по молбата на М. Г. К. по чл. 248 ГПК, който следва да я администрира по чл. 248, ал. 2 ГПК. Следва да се отбележи, че в случая ВКС не е компетентен да се произнесе по тази молба, тъй като присъдените с въззивното решение разноски биха били предмет на касационен контрол само ако е допуснато касационното обжалване и касационната жалба е била предмет на разглеждане по същество от ВКС на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, а в настоящия случай касационното производство е приключило с определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В случая ВКС е компетентен да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК само относно направените разноски за касационното производство, което по молба на ищцата е сторил с определение № 229 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 2518/2013 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,