Определение № 18 от 29.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1048/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електростопанство Дунав” ЕООД против решение № 2964/17.12.2018 г. по т.д.№ 5269 / 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1511/16.07.2018 г. по т.д.№ 3851/2015 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените от синдика на „София Стар Пропъртис„ ЕАД / в несъстоятелност / против същото дружество и касатора, искове, с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ – за прогласяване относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ София Стар Пропъртис „ ЕАД / в несъстоятелност /, извършените разпореждания с недвижими имоти – собственост на дружеството / земеделски земи индивидуализирани в диспозитива на решението /, чрез покупко-продажба, която сделка е материализирана в нот. акт № 192, том І, дело № 102 / 2013 г. на Нотариус Б. Т., рег. № 161 на НК, с район на действие РС – Видин, к а к т о и осъдено „Електростопанство Дунав „ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността същите имоти,по иск, квалифициран от съда по чл.108 ЗС. Касаторът твърди, че в частта, в която въззивният съд се е произнасял по иска, квалифициран с правно основание чл.108 ЗС, решението е недопустимо, тъй като първоинстанционното решение, в тази му част, не е било предмет на обжалване. Поддържа неправилност на въззивното решение в останалата му част, поради постановяване в противоречие със закона – чл.647 ал1. т.3 ТЗ. Намира необоснован извода на съда за значителност на превишението на стойността на даденото, спрямо стойността на полученото, предвид обстоятелството, че договорената цена от 7 000 лева не е под, а дори надхвърля данъчната оценка на имотите – 6 186,70 лева. От друга страна, касаторът намира необоснован извода, че съотношението между 7 000 лева – договорена цена и пазарната оценка на имотите, без да оспорва изследването й към момента на сключването на договора - 15 730 лева, удовлетворява критерия за „ значителност „ в разминаването. Ответната страна - синдика на „ София Стар Пропъртис „ ЕАД / в несъстоятелност / - В. А. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради непосочването на правен въпрос, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, по следните съображения: Искът за попълване масата на несъстоятелността, с правно основание чл.647 ал. 1 т.3 ТЗ, е облигационен по своя характер и цената на същия се съизмерява с цената на оспореното материално право, като в случая и договорената между страните по атакуваната сделка и противопоставената, като действителна такава, кореспондираща на материалния интерес на ищеца, не надхвърлят минимално установения от законодателя праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева. Атакуваната сделка е сключена при цена 7 000 лева, при установена действителна пазарна цена 15 730 лева.Следователно, на основание чл. 280 ал.3 т.1 пр. трето ГПК, касационното обжалване е недопустимо. Аналогични са съображенията по обусловения от разглеждането на иска по чл.647 ал.1 т.3 ГПК иск, за връщане на даденото в масата на несъстоятелността. Съобразно дадената му от съда правна квалификация по чл.108 ЗС, неговата цена се определя по чл.69 ал.1 т.2 ГПК – от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната. В случая и двете са под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост по търговски дела. Независимо от вещния характер на спора, като воден между търговци и обусловен от производството по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, с безспорна характеристика на търговски спор - чл.365 т.4 ГПК, производството и по този иск предпоставя търговско дело. Аналогично, но с мотиви, идентични на тези по предходния параграф, би се обосновала касационна необжалваемост на решението по иска за връщане на даденото, съобразно действителната му правна квалификация - по чл.34 ЗЗД. По преждеизложените съображения, Върховен касационен съд, първо търговско отделение