Определение № 518 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 520/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6998/30.07.2010 г., подадена от И. Б. А. от[населено място] против определение № 1806/26.07.2010 г. по гр. д. № 345/2010 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, с което й е отказано предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство чрез безплатна адвокатска защита във връзка с касационно обжалване на въззивно решение на ОС-Плевен № 299/18.06.2010г., постановено по в. гр. д. № 345/2010 г. по описа на същия съд. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът не е съобразил обстоятелствата, че е безработна, не получава никакви доходи, като същевременно трябва да се грижи за двете си деца. Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното: Съдебният състав на Плевенски окръжен съд, постановил обжалваното определение е отказал на жалбоподателката предоставяне на правна помощ, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 4 З., че същата е в трудоспособна възраст и въпреки че е безработна е упълномощила процесуален представител за съдебното производство пред първоинстанционния съд с предоставени права да я представлява до окончателното приключване на делото пред всички инстанции. Определението е незаконосъобразно. Необоснован е изводът на въззивния съд, че от данните по делото нне може да се направи категоричен извод дали жалбоподателката разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случаите на предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по граждански дела чл. 23, ал. 4 от Закона за правна помощ въвежда критерии за преценка от съда, които не са изчерпателно посочени. Доходите на лицето, неговото имуществено и здравословно състояние, трудова заетост и възраст са критерии, които се преценяват от съда във всеки конкретен случай въз основа на фактите по делото и представените доказателства от съответни компетентни органи. Видно от представените от жалбоподателката по делото декларации и удостоверения И. Б. А. притежава само 1/6 идеална част от жилищен имот и действително не получава доходи от трудови правоотношения или средства с друг произход. Представени са документи от Б. по труда за постоянна регистрация като безработна, както и медицински документи за влошеното й здравословно състояние. При тези данни и въпреки обстоятелството, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст настоящата инстанция намира, че въззивният съд незаконосъобразно й е отказал правна помощ. Не са налице отрицателните предпоставки, предвидени с чл. 24, т. 1, 2 и 3 ЗПрП. Жалбоподателката е страна по бракоразводно дело, майка е на две малолетни деца, по отношение на които от две съдебни инстанции на нея е предоставено упражняването на родителските права. Жалбоподателката е в затруднено материално положение и предоставянето й на правна помощ във връзка с касационното обжалване на въззивното решение в условията на новия Граждански процесуален кодекс е оправдано от гледна точка на правото и на морала. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение