Определение № 18 от 12.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2722/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 1949, постъпила в Апелативен съд София на 01.02.2022г., изпратена по имейл на 31.01.2022г., подадена от Б. И. М. срещу разпореждане № 3763 от 30.11.2021г. по в.гр.д.№ 2172/2020г. на Апелативен съд София, с което е върната подадената от М. касационна жалба вх.№ 9533/07.06.2021г. против постановеното въззивно решение по в.гр.д. № 2172/2020г. Искането е за отмяна на разпореждането. Оспорва се правилността на извода, че касационната жалба подлежи на връщане поради неизпълнението на указанията за внасяне на държавна такса от 30 лв. за депозирането й. Твърдението е, че по сметката на ВКС сумата е постъпила в срок видно от приложеното платежно нареждане, което касаторката не е знаела, че следва изрично да представи с молба по делото. Настоящият състав констатира, че частната жалба е подадена след изтичането на преклузивния срок за обжалване. За постановеното разпореждане страната е редовно уведомена на 21.01.2022г. Срокът за подаването на частната жалба е изтекъл на 28.01.2022г. /петък/. Жалбата е подадена на третия ден след изтичането му - изпратена е по имейл на 31.01.2022г. /л.23 от материалите по настоящото дело/. Преклудиращият ефект на изтичането на срока за упражняване на процесуалното право за подаването й, влече нейната недопустимост и оставянето й без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.