Определение № 327 от 17.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от И. Б. М., молба с вх. № 15321/01.07.2019 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 2/03.01.2019 г., постановено по гр. дело № 667/2018 г. на Кюстендилския районен съд (КРС), – в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните по делото, че молителят дължи и следва да заплати на ищеца В. С. К. сумата 4 500 лв., представляваща непогасени задължения по сключен на 18.02.2013 г. устен договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2017 г., за които суми е издадена заповед № 1101/25.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 2013/2017 г. на КРС, и молителят е осъден да заплати на ищеца В. С. К. общо сумата 1 456.65 лв., представляваща разноски за исковото и заповедното производство по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителят живее на адрес: [населено място], С. м., [улица], както и че в [населено място] има и друг такъв адрес (улица и номер), но в друга махала. Поддържа се и че връчителят по делото не е посетила нито един път адреса, на който живее молителят, а на другия адрес връчителят не изпълнила задълженията си да събере информация за адресата и дали е напуснал (респ. – живее на) адреса, да установи по кое време може да бъде намерен, да извърши посещения по различно време, да намери лице, което е съгласно да получи съобщението (призовката), на 05.07.2018 г. не е пуснала уведомление в пощенската кутия, за разлика от 15.12.2017 г. Молителят поддържа и че е бил лишен от възможността да оспори исковата претенция и да организира и осъществи защитата си по делото; излагат се и съображения и доводи, че му е бил назначен процесуален („особен“) представител по делото, без да са били спазени съответните процесуални правила и без да е имало основание за това. С молбата за отмяна молителят е направил и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № .... по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Х. с рег. № 743. Ответникът по молбата за отмяна В. С. К., в отговора си поддържа бланкетно възражение за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след сроковете по чл. 305 от ГПК; излага и съображения за неоснователност на молбата. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице и в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят твърди, че е узнал за воденото срещу него дело (респ. – за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска) на 17.06.2019 г., когато получил, представеното с молбата за отмяна, запорно съобщение, съдържащо и покана за доброволно изпълнение, с изх. № 6416/13.06.2019 г., изд. по посоченото по-горе изпълнително дело. Доказателства за твърдяната дата на връчване на същото не са представени, но считано и от датата на издаването му – 13.06.2019 г., към датата на подаването на молбата за отмяна – 01.07.2019 г., тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е изтекъл, като по делото няма данни, а и ответникът по молбата не твърди по-ранна дата, на която молителят да е узнал за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съгласно разпоредбите на чл. 76, изреч. 1 и чл. 75, предл. 1 от ГПК, на молителя следва да се връчи и съобщение с указания, че в едноседмичен срок следва да представи доказателства, че е внесъл по депозитната сметка на ВКС сумата 40 лв. – депозит за възнаграждение на свидетеля, чието призоваване иска – връчителят по делото Д. С. С. – призовкар в КРС. С разпореждане № 128/07.08.2019 г. на молителя са дадени указания, в едноседмичен срок от връчване съобщението ведно с препис от разпореждането, да представи по делото доказателства за дадено от него надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, а именно – документ за внесена по сметката за обезпечения на ВКС на сумата 6 744.15 лв. Съобщението с тези указания и препис от разпореждането са редовно връчени на молителя (чрез процесуалния му пълномощник по делото адв. Е. Й.) на 12.08.2019 г., като в срока за изпълнение, изтекъл на 19.08.2019 г., както и понастоящем, указанията за внасяне на обезпечението и за представяне на доказателства за това, не са изпълнени. С оглед на това, искането на молителя за спиране изпълнението на влязлото в сила решение – в частта, чиято отмяна иска, следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение