Определение № 349 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2020 г.

Производството е по молби с вх. № 8007/20.10.2020г. и с вх. № 9087/20.11.2020г. с правни основания чл. 253 и чл. 251 ГПК. Молителят А. П. И., чрез пълномощника си адв. П. М., излага доводи за изменение или отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определение № 409 от 16.10.2020г., с което по частна касационна жалба в хипотезата на чл. 274, ал. 2 ГПК на молителя е потвърдено определение № 11695 от 16.07.2020г. по в.ч.гр.д. № 1890/2020г. на САС, с което са оставени без уважение като неоснователни молби на А. П. И. с правни основания чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК досежно определение № 1561/29.06.2020г., с което САС се е произнесъл по въззивна частна жалба срещу определение по чл. 121 ГПК. С втората по време горепосочена молба, молителят И. желае тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на постановените в настоящото касационно производство съдебни актове, включително досежно въпроса: подлежи ли на обжалване определение № 409 от 16.10.2020г. по делото и от кога тече срокът за обжалване, в случай, че с последващо разпореждане записът в определението за неговата необжалваемост е коригиран от съда. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и материалите по делото, намира че депозираните молби по чл. 251 и чл. 253 ГПК са неоснователни. Определение № 409 от 16.10.2020г. по настоящото дело е постановено по частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не е от категорията определения, визирани в нормата на чл. 253 ГПК, които постановилият ги съдебен състав може сам да изменя или отменя, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Независимо от това по всички наведени от молителя съображения за изменение или отмяна в молбата с вх. № 8007/20.10.2020г., настоящият съдебен състав се е произнесъл в горепосоченото определение № 409 от 16.10.2020г., което е окончателно, т.е. не е осъществена и хипотезата на чл. 250 ГПК. Не са налице каквито и да било законови основания за повторно произнасяне по същите въпроси, които касаят единствено правилността на атакуваното определение на САС-предмет на обжалване с частната касационна жалба по настоящото частно производство. Ето защо молбата с правно основание чл. 253 ГПК е неоснователна. Неоснователна е и молбата с правно основание чл. 251 ГПК за тълкуване на волята на съда. Това е така, тъй като последната е материализирана в диспозитива на определението от 16.10.2020г. и е ясно и недвусмислено изразена, в смисъл, че постановеното определение по частната касационна жалба е окончателно и не подлежи на обжалване. Разпореждането от з.з. на съдията-докладчик е само по администриране на молбата с вх. № 8007 от 20.10.2020г., доколкото в нея се иска изменение или отмяна на необжалваемия съдебен акт, изцяло по съображения за неговата неправилност, което е възможно единствено при депозиране на частна жалба от страна на молителя. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,