Решение № 14655 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2018 г.

Решение № 14655 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 363 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2326/2016 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Т. Стратев, действащ като ЕТ "Стратев - Т. Стратев", срещу Ревизионен акт № Р-16002415009756-091-001/13.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 605/02.09.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 35 579, 02 лв. и начислени лихви в размер на 8 291, 51 лв.; данък върху добавената стойност за внасяне в размер на 2, 87 лв. за невнесен в законоустановения срок, деклариран резултат за внасяне по справка - декларация по ЗДДС за м. 04/2015 г. и лихви в размер на 2, 89 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност на ЕТ за данъчен период 2011 г. в размер на 36, 84 лв. и начислени лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 15, 47 лв.; лихви за невнесени в законоустановения срок вноски за Държавното обществено осигуряване (ДОО) на самоосигуряващо се лице за 2014 г. в размер на 143, 79 лв.; вноски за Здравно осигуряване (ЗО) на самоосигуряващо се лице за 2014 г. в размер на 271, 09 лв. и начислени лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 69, 87 лв.; лихви за невнесени в законоустановения срок вноски за Здравно осигуряване (ЗО) на самоосигуряващо се лице за 2014 г. в размер на 28, 97 лв.; лихви за невнесени в законоустановения срок вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2014 г. в размер на 55, 39 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Стратев, действащ като ЕТ "Стратев - Т. Стратев", в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат бланкетни доводи, че в процеса не са били доказани процесните доставки, облагаем доход и реализирана печалба. Въвежда обстоятелството, че съдът може служебно да назначи експертиза, като не може да възлага разноските за страната. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА и алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез своя процесуален представител, в писмена защита оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на Т. Стратев, действащ като ЕТ "Стратев - Т. Стратев" са определени задължения за данък по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в едно с начислените лихви за забава, както и лихви за невнесени в срок задължения. Органите по приходите са установили, че едноличният търговец не е осчетоводил издадени към него фактури от негови регулярни доставчици "Табак Груп Деливъри" АД, "Табак Логистик Груп" АД, "Ляноридис" ЕООД, "Табак Груп" ООД, "Табако Трейд" ООД, "Табак Логистик Груп Пловдив" АД, "Мега Груп Комерс-97" ООД, ЕТ "Л. - Х. Рачев", "Дилк Дистрибуция и логистика" ООД и "Експрес Логистика и Дистрибуция" ООД. Като е съобразил всички представени доказателства и доказателствени средства съдът е приел, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите, като същите са съставени и в предвидената за това форма. За да отхвърли жалбата срещу РА е съобразил трайната практика на ВАС по повод фактури, недали отражение в счетоводството на ревизираното лице и основаването на съпътстващи фактурите документи, обективиращи реалността на доставките. Съдът е указал и съобразил доказателствената тежест на страните в процеса, предвид което е намерил РА за законосъобразен. Решението е правилно. Т. Стратев, действащ като ЕТ "Стратев - Т. Стратев" е осъществявал дейност по търговия на дребно с хранителни стоки, тютюневи изделия и напитки в неспециализирани магазини. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, при наличие на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, на която база са установени процесните задължения. В хода на ревизионното производство са представени фактури, писмени обяснения, данни за разплащане в брой, пътни листове, счетоводна отчетност, свидетелства за регистрация на МПС, с които е осъществявана разносната търговия, както и данни за лица, назначени като водачи на МПС. Съдът е приел, че ревизираното лице не е отразило в счетоводството си, в отчетните регистри и справки декларации за ДДС фактури за стоки с предмет на доставка, отговарящ на основната дейност на лицето и от доставчици, с които има взаимоотношения и които са проверени в хода на ревизията. Съгласно счетоводната отчетност на жалбоподателя за ревизирания период, не били установени излишъци или липси на стоки, които да са отчетени в счетоводството, както и няма осчетоводени бракувани стоки за периода, което е довело до извода, че стоките са реализирани /продадени/ и от тях не е отчетен приход в нарушение на закона, горните обстоятелства са дали основание на ревизиращите да определят и данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При надлежни доказателства в подкрепа на фактическите констатации, в тежест на жалбоподателя е да ги опровергае при условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства. Въпреки дадените указания от страна на съда, в хода на съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите, нито са назначавани съдебни експертизи. Пасивното процесуално поведение на РЛ е довело до извода за неопровергаване констатациите на органите по приходите. Процесуалната активност на оспорващия е от съществено значение и същият не може да прехвърли отговорността за доказване на благоприятни за него факти като служебно задължение на съда. Коректно е обърнато внимание и на липсата на подпис за получател в някои от фактурите, а именно, че само по себе си горното не е обстоятелство изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 7, ал. 1 ЗСч не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила. За установяване различни от твърдените доказателства РЛ е следвало да прояви процесуална активност и да докаже, че доставките твърдени като получени от ЕТ не са реални, да ангажира доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите или да поиска назначаване на съдебно-графологична експертиза, която да прецени чии са положените подписи по процесните фактури и в случай, че не са на РЛ и негов представител да обоснове извод за нереалност на доставките, респективно за липса на основание за определяне основа за облагане. Налице са обяснения от доставчиците, дадени в отговор на насрещните проверки, които сочат как са осъществявани доставките, как е извършвано разплащането, от кой обект, с какви транспортни средства и от кого са управлявани МПС. Представени са извадки на счетоводните книги, данни за обезпечеността на доставчиците за извършване на процесните доставки. С включването на фактурите в дневниците за продажби и справките - декларации на съответните търговци, същите са декларирали задължение за ДДС, както и съответния приход от продажбите, затова обясненията на търговците, които потвърждават данните по тези документи, следва да се разглеждат като съдържащи неизгодни за тях факти и обстоятелства, предвид което, като частни писмени документи се ползват с доказателствена сила. Съдът е намерил доставките за реално осъществени към едноличния търговец. Касаторът е изложил възражения за липса на осъществени преки и последващи продажби, респективно - за реализиран приход, които са неоснователни. Съдът коректно е обсъдил приложените методи за определяне справедлива надценка и е намерил същите за правилни. Ревизиращият екип е определил размер на търговска надценка на PЛ като е използвал информация от счетоводните записвания на едноличния търговец относно размера на надценките и търговската отстъпка по групи стоки, прилагани от търговеца през ревизирания период. По отношение на стоките с предмет цигари, продажните цени са съобразени с фиксираните цени на същите и ползваната търговска отстъпка при покупката им. При определяне на продажната цена на стоките, ревизиращите органи са взели предвид търговската отстъпка и надценка: за цигари - 5 % в размер на търговската отстъпка, за хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки и други стоки търговска надценка - 7 до 9 %, в резултат на което са определили размер на неотчетените приходи от продажби на стоки. Органите по приходите са приели, че същите се формират от покупната стойност на стоките по неосчетоводените фактури, увеличена със средната търговска надценка (за хранителните и други стоки), съответно, увеличена с търговската отстъпка (за цигарите). Правилно е установено, че при реално осъществените доставки (преки и последващи), след като данъкът за извършените облагаеми доставки не е начислен от ЕТ, същият на основание чл. 86 ЗДДС е дължим и е начислен ДДС за процесните периоди. Коректно е и начисляването на ДДС в едно с лихви за забавено разплащане, съобразно деклариран резултат за внасяне по справка-декларация за м. 04. 2015 г., но невнесен до издаване на процесния РА. РЛ само е декларирало дължимостта, предвид което същото като признато, правилно е определено с РА. Законосъобразно са определени и задълженията по ЗДДФЛ за 2011 г. в резултат на констатациите за укрити приходи от дейността като едноличен търговец по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Органите по приходите са определили данъчната основа при съпоставка на разходите (фактурираната цена сумирана с ДДС, разходите за работна заплата, вноски за ЗОВ и др. разходи) и приходите (пазарната цена, определена на база цената на придобиване, сумирана с надценката). Съобразено е, че за процесния ревизиран период, РЛ, в качеството си на самоосигуряващо се, е декларирал задълженията си за ЗОВ и е внасял авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход, и по отношение на тези обстоятелства не са констатирани нарушения (с изключение на 2014 г.). С ревизионния акт не са установени допълнително задължения за ЗОВ. Констатирано е, че осигурителните вноски не са внасяни в законоустановения срок, поради което са начислени лихви за просрочие. Както се посочи, по-горе ревизираното лице не е внесло част от декларираните в декларация обр. 6 вноски за здравно осигуряване за 2014 г. в размер на 271, 09 лв., поради което същите са определени като дължими с включването им в обжалвания ревизионен акт, ведно с начислени лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 69, 87 лв. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна с недоказани в нея доводи, е отхвърлена. По изложените съображения атакуваното решение следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото, в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение като ответник по касационната жалба на търговеца, определено съобразно материалния интерес и нормата на чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 1 398, 70 лева за представена писмена защита пред касационната инстанция, без процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,