Определение № 19 от 05.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 679/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. No 360 от 15.01.2018 година, заявена от [община] чрез Кмета Н. А. и Гл. юрисконсулт Ж. М., касатор в производството по гр.д. № 679 /2017 год. на ВКС-ГК, е поискано с оглед на постановения удовлетворителен за страната резултат да се измени постановеното от ВКС решение в частта за разноските като бъдат присъдени разноски за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение и платената ДТ. В срока по чл. 248 ал.2 ГПК насрещната страна – [фирма] е заявила становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази искането и закона, намира: Молбата е заявена пред ненадлежната съдебна инстанция и не може да бъде разгледана. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК страната има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора –т.е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. Разпоредбата на чл. 294 ал.2 ГПК визира изключение в онези хипотези, когато постановеният с отменително решение на ВКС резултат не разрешава правния спор със силата на пресъдено нещо, нито слага край на разглеждането на спора, а връща делото за ново разглеждане от въззивния съд. В тези хипотези правото да се търсят направените пред касационната инстанция разноски може да бъде реализирано единствено пред въззивната инстанция. При данните по делото, че с Решение No 127/2017 год., постановено на 10.01.2018 година обжалваното въззивно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от втората инстанция, следва, че компетентен да се произнесе по молбата на [община] за направените пред ВКС разноски, е въззивния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, настоящият състав