Определение № 36 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1726/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 12 228/16.11.2015 г. от И. Р. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К., с искане за допълване на определение № 562 от 15.10.2015 г. по т. д. № 1 726/2014 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 3 400 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране на писмен отговор срещу подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 50 от 24.02.2014 г. на Апелативен съд [населено място] по т. д. № 834/2014 г. Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК - [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Производството по т. д. № 1 726/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд. е образувано по касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 50 от 24.02.2014 г. на Апелативен съд [населено място] по т. д. № 834/2014 г. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор (вх. № 2 878/26.05.2014 г.) от И. Р. А. от [населено място], който не е подписан от процесуалния му представител адвокат В. К.. В него е направено искане за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 3 400 лв., представляващи адвокатски хонорар за изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба. Към същия е приложено адвокатско пълномощно от 22.05.2014 г. на адвокат К., в което не е посочен договорения и изплатен хонорар. На 13.11.2014 г. в регистратурата на ВКС е постъпил списък ( вх. № 9 910) по чл. 80 ГПК към който е приложено ново пълномощно на адвокат К. от дата 13.11.2014 г. В същото е посочено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 400 лв., но не е посочен начин на плащане. От отразеното в него „платена сума – изцяло” не може да бъде направен извод за реалното плащане на хонорара. За да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на страната по реда на чл. 78 ГПК е необходимо да бъде доказано извършването им. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, обаче, в пълномощното липса отразяване за начина на плащане на договорения хонорар, което препятства установяване на реално извършените разноски в настоящото производство. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Липсата на индивидуализация относно начина на плащане на договореното адвокатско възнаграждение в представеното по делото пълномощно, както и неподписания отговор на касационната жалба, в който е направено искане за присъждане за разноски за касационната инстанция налагат извода, че подадената молба по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.