Решение № 2682 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 560/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алпи-2010“ООД, с ЕИК 201232990, представлявано от управителите П. Н. С. и А. М. Л., с адрес за кореспонденция гр.Стамболийски, [улица], приподписана от адв.Х. Христев, срещу Решение № 10202 от 18.11.2025г., постановено по адм. дело № 2351/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, в следните части: =в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу потвърдената с Решение № 374/16.08.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив част на Ревизионен акт (РА) № Р-16001623004792-091-001/12.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, относно непризнат данъчен кредит за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер на 354 354,52 лв., ведно със законната лихва в размер на 211 444 лв. =в частта, с която при изменението на посочения РА, потвърден по административен ред, актът е потвърден относно допълнително установен корпоративен данък за 2017 г. и 2018г. съответно за 723,38 лв., ведно със законните лихви в размер на 458,44 лв. за 2017г. и за 300,95 лв., ведно със законните лихви в размер на 160,30 лв. за 2018г., както и = в частта на присъдените на НАП разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, несъществуваща правна норма била посочена като правно основание за отказа на данъчен кредит; даже и да се приеме, че приходните органи са имали предвид нормата на чл.71, т.1 ЗДДС, не е доказана хипотезата на тази норма. Недопустимо приходните органи коригирали данъчната основа по процесните фактури и така намалили размера на ползвания данъчен кредит, което било недопустимо при ревизия, извършена по общия ред. В частта на РА по ЗКПО неправилно съдът кредитирал приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза - за потвърждаване на установяване на отклонение от пазарната лихва е следвало да се имат предвид конкретни сделки между независими търговци, предвид легалното определение по т.32 от ДР на ЗКПО. С писмено становище от 02.02.2026г., съобщено на ответника по касационната жалба, касаторът е изложил и конкретни доводи за нищожност на РА. Според него, след като с Решение №5885 от 05.06.2023г., постановено по адм.д.№10081 по описа за 2022г. Върховният административен съд обявил за нищожен предходен РА на дружеството за същите данъчни периоди поради пороци на електронното подписване на РА, не е следвало за процесната ревизия да се издава нова заповед за възлагане на ревизията (ЗВР). Затова неправилно първоинстанционният съд приел, че процесната ревизия е валидно възложена със ЗВР № Р-16001623004792-020-001/09.08.2023 г., издадена от С. П. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив. С неправилно издадената нова ЗВР бил определен и нов ревизиращ екип, различен от този, определен със Заповед № Р-16001621001400-020-001/10.03.2021г., с която била възложена ревизията, приключила с обявения за нищожен РА. С това, в нарушение на чл.7, ал.3 ДОПК бил сменен ревизиращия екип. Това станало от лице на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП, каквато е издателката на ЗВР от 09.08.2023г., отново в нарушение на чл.7, ал.3 ДОПК. Първоинстанционният съд изобщо не съобразил тези груби нарушения и необосновано приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което се отмени РА в посочените части и на дружеството се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“Пловдив, чрез юрк.Новакова, в писмено становище и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдът да остави в сила решението в обжалваните части. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 13 672,46евро. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С цитираните части на РА, потвърдени с Решението на ДДОДОП Пловдив, които са били предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на „Алпи-2010“ООД е отказано право на приспадане на ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер общо на 354 354,52 лв., и е определена законна лихва в размер на 211 444 лв.; допълнително е установен корпоративен данък за 2017 г. и 2018г. съответно за 723,38 лв., ведно със законните лихви в размер на 458,44 лв. за 2017г. и за 300,95 лв., ведно със законните лихви в размер на 160,30 лв. за 2018г. По оплакванията за нищожност на РА: Оплакванията са неоснователни. С Решение №5885 от 05.06.2023г., постановено по адм.д.№10081 по описа за 2022г. Върховният административен съд обявил за нищожен предходен РА на дружеството за същите данъчни периоди поради пороци на електронното подписване на РА. Обратно на поддържаното от касатора с това съдебно решение ВАС не е върнал преписката за ново произнасяне на компетентния административен орган, на основание чл.160, ал.5 ДОПК вр. чл.173, ал.2 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната ревизия е валидно възложена, в рамките на преклузивния срок по чл.109, ал.1 ДОПК, със ЗВР № Р-16001623004792-020-001/09.08.2023 г., издадена от С. П. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив. Със заповедта за възлагане е определен и ревизиращ екип, който е останал неизменен до издаването на ревизионния акт. Актът е подписан валидно от възложителя на ревизията и ръководителя й, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При това, неоснователно е оплакването за нарушение на императивното правило на чл.7, ал.3 ДОПК. По останалите оплаквания на касатора: По ЗДДС С РА за част от процесните периоди е отказано право на приспадане на ДДС при безспорно установените факти, че общата сума на вписания по процесните фактури ДДС е многократно по-малка от общата сума на приспаднатия от ревизираното лице данъчен кредит по фактурите. Размерът на отказания данък за приспадане е определен като от по-голямата обща сума на приспаднатия данък е извадена по-малката сума на вписания във фактурите ДДС. За останалите ревизирани периоди правото на приспадане е отказано поради двойно отразяване на един и същ данъчен документ в дневници за покупки; представяне на фактури, по които получателят е различен от РЛ; липсват оригинални данъчни фактури и др. Така за процесните данъчни периоди е доказано фактическото основание на процесния отказ, а именно: че ревизираното лице не разполага с фактури, по които да е платен данък в общ размер на посочената по-горе разлика или изобщо не разполага с оригинални фактури с получател РЛ или по един и същи документ два пъти е приспаднат данък. Наличието на данъчна фактура, в която е вписан платеният косвен данък е формално-правно изискване за упражняване на правото на приспадане на ДДС, което би могло да бъде пренебрегнато само ако са налице доказателства, че са изпълнени материално-правните изисквания по същество за наличие на претендираното право. В случая, това означава, че ревизираното лице е следвало да докаже, че данъчните основи, съответно платеният ДДС по процесните фактури са били на значително по-висока стойност от вписаните във фактурите, съответно липсвало е двойно отразяване в дневника за продажби и разполага с оригинали на фактури, по които е получател. При липсата на такова доказване, първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил жалбата против РА в посочената част. По ЗКПО Единственото касационно оплакване по същество против решението относно частта на РА по ЗКПО представлява оспорване на приетото в първоинстанционния процес заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В хода на ревизията на „АЛПИ-2010“ ООД, на основание чл. 78 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството със сумата в размер на 13 636,14 лв. за 2017 г. и с 10 911,99 лв. за 2018 г., вследствие на което са определени задължения по ЗКПО в размер на 1363,61 лв. за 2017 г. и 1091,20 лв. за 2018 г. В хода на ревизията е констатирано, че по счетоводна сметка 498 - Други дебитори „АЛПИ-2010“ ООД е отразило предоставени парични заеми на „АПС-2008“ ООД, като за периода 2015 г. - 2019 г. същите са в размер на 704 150,00 лв. Представени са Договор за паричен заем от 05.01.2015 г. за сумата от 100 000,00 лв., сключен между двете дружества, Анекс № 01 от 05.01 2016 г. (към Договор за паричен заем от 05.01.2015 г.) за допълнително предоставяне на 40 000,00 лв., Анекс № 02 от 05.01 2017 г. (към Договор за паричен заем от 05.01.2015 г.) за допълнително предоставяне на 350 618,00 лв., Анекс № 03 от 05.01 2018 г. (към Договор за паричен заем от 05.01.2015 г.) за допълнително предоставяне на 139 456,00 лв. (л. 234 и сл.). Установено е, че по-голямата част от предоставените средства в размер на 700 000,00 лв. са върнати по банков път на 06.12.2019 г. Според клаузите в договора за заем и анексите към него, между страните няма договорена лихва. Констатирано е също така, че „АПС-2008“ ООД е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, за периода на предоставяне на средствата с ревизираното лице. В конкретния случай между страните не е било спорно, нито че уговореният заем е безлихвен, нито че страните по договора са свързани лица, както и че отчетените от ревизираното лице приходи от лихви не са пазарни. В ревизионното производство е назначена експертиза, която е дала заключение за размера на пазарните лихви, но съдът е намалил установените задължения на основата на приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза със същия предмет, за която е приел, че е изготвена по метода на сравнимите неконтролирани цени. При приемането на експертизата в откритото съдебно заседание на 23.10.2025г. пред АС Пловдив ревизираното дружество не е било представлявано и то нито е възразило по приемането, нито е оспорило експертизата. Това не може да става едва с касационната жалба, в който смисъл е единственото оплакване против тази част на съдебното решение. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и допълнението й и решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съгласно чл.161, ал.1 ДОПК, последна редакция, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). По чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., с изм и доп., по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. На НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 евро. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение