Определение № 132 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2011 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от В. П. К. и Н. П. К. срещу определение № 210 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 63/11 г. на Окръжен съд[населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата М. М. Б. не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: С решение № 3493 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 10225/09 г. Районен съд[населено място] е допуснал съдебна делба на поземлен имот между М. Б., В. К. и Н. К.. Срещу решението е подадена жалба от В. К. и Н. К.. Жалбата е оставена без движение с указание да се представят доказателства за внесена държавна такса. Жалбоподателите са подали молба с искане за освобождаване от държавна такса, коятовъззивният съд е оставил без уважение. Изложил е съображения, че към представените декларации не са приложени доказателства, но и независимо от това, описаните притежавани недвижими имоти сочат на възможност за реализиране на доходи, а от тук и за заплащане на държавната такса. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 83 ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за освобождаване от заплащане на държавна такса не е произволна. Съдът трябва да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. Основателно съдът е счел, че липсват несъмнени данни жалбоподателите да не разполагат с достатъчно парични средства за заплащане на държавната такса. В декларациите липсват данни за семейното положение и за реализирани месечни доходи на семейството, не са подкрепени и с доказателства. Изложеното налага извода, че законосъобразно съдът е счел, че не са налице условията водещи до освобождаване от заплащане на държавна такса. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът