Определение № 1968 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 176а, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ц. Х. и Т. Г. Х., чрез адв. В. Динева, против определение № 32920/08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6064/2025 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлено искането им за изменение на определение № 27035/11.08.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Излагат се доводи за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да допълни първоначалното определение в частта му за разноските, като уважи изцяло молбата на частните жалбоподатели за присъждане на сторените по делото разноски в пълния им, предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноски в настоящото производство. Ответната страна – Кметът на район „Панчарево“ – Столична община, чрез процесуален представител, в срока по чл. 232 АПК с писмен отговор излага съображения за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 176а, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 6064/2025 г. по описа на Административния съд – София-град е образувано по жалба на С. Ц. Х. и Т. Г. Х., подадена против мълчалив отказ на кмета на район „Панчарево“ - Столична община да се произнесе по заявление с вх. № РПН25-МД94-62/14.04.2025 г. за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на поземлен имот с [идентификатор]. Поради извършването на административната услуга след подаване на жалбата, административният съд прекратил производството по делото, като в полза на С. Ц. Х. и Т. Г. Х. са присъдени разноски в общ размер на 520 лева – 500 лева за адвокатско представителство и 20 лева за заплатена държавна такса за образуване на делото, от претендираните 1700 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Недоволни от размера на присъдените разноски, частните жалбоподатели подали искане за изменение на определението в частта за разноските, във връзка с която е постановено и процесното обжалвано определение, с което съдът е отхвърлил искането като неоснователно. За да достигне до този правен резултат, АССГ се позовал на решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г., съгласно което съдът може да определя по-ниски размери на адвокатските възнаграждения, чийто минимум е предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако намери основание за това и без да е необходимо задължително от насрещната страна да е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Посочено е още, че също така делото е прекратено преди да е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилни са развитите от АССГ доводи за принципната дължимост на съдебни разноски, претендирани от жалбоподателите на основание чл. 143, ал. 2 АПК, доколкото действителната причина за прекратяване на производството е отпаднал за жалбоподателите в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, дължащ се на оттегляне на оспорения от тях мълчалив отказ за извършване на административна услуга, осъществен чрез извършването ѝ. Административният съд се е позовал на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22 г., но неправилно е определен размера на дължимите в полза на С. Ц. Х. и Т. Г. Х. съдебни разноски. Действително, размер на адвокатското възнаграждение от 1700 лева в процесния случай е прекомерен, но присъдената сума от 500 лева също не съответства на дължимото. Настоящият състав счита, че ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на С. Ц. Х. и Т. Г. Х. сумата от общо 1000 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба по административно дело. Следователно, доколкото в случая с осъдителния диспозитив на обжалваното определение в полза на частните жалбоподатели са присъдени само 500 лева за адвокатско възнаграждение, то същото определение в отхвърлителния му диспозитив следва да бъде отменено в частта му над присъдените 500 лева до сумата от 1000 лева. Вместо него, ВАС, трето отделение, следва да постанови друго такова, с което да допълни определение № 27035/11.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6064/2025 г. на Административен съд – София-град, като осъди район „Панчарево“ – Столична община, да заплати на С. Ц. Х. и Т. Г. Х. съдебни разноски в размер на още 255,65 евро, равняващи се на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Определението в останалата му обжалвана част за сумата над 1000 лева до претендираните 1700 лева, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не следва да се уважава искането на С. Ц. Х. и Т. Г. Х. за присъждане на разноски в настоящото производство поради това, че разноски в производство за разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 176 а, ал.3 вр. чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение