Определение № 277 от 03.07.2019 г. на ВКС по д. № 3736/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Н. К., ответник по недопуснатата до разглеждане касационна жалба на Н. К., за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК от 22.03.19 г. с присъждане на сторените за производството пред ВКС разноски за адв. възнаграждение в размер на 4 000 лв. Ответникът по молбата Н. К. я оспорва като недопустима и неоснователна. Прави искане да бъде освободен от заплащане на разноски в полза на ищеца/ отв. по касационната жалба/ на осн. чл.83, ал.2 ГПК, поради влошено здравословно и имуществено състояние, съобразно представените доказателства. В случай, че искането не бъде уважено, възразява за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Намира, че в случая то е заплатено само за изготвяне на отговор на касационната жалба и следва да се присъди на молителя в намален размер от 500 лв., на осн. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. ВКС намира молбата за допустима – разноските са своевременно поискани в отговора на касационната жалба, с представени доказателства за извършването им и съдът е пропуснал да се произнесе за тях с определението си по чл.288 ГПК. Молбата по чл.248 ГПК е подадена своевременно от страната, на която се дължат в случая – ответникът по касационната жалба. Молбата е частично основателна. На осн. чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи страна по делото от такси и разноски, дължими на съда/ арг. от ал.3/, но не и от разноски, дължими на противната страна по делото / р. по т.д. №39/12 г. на второ т.о. на ВКС/. Затова искането на ответника по молбата за освобождаване от разноски, дължими на другата страна, е неоснователно. Частично основателно е обаче възражението му за прекомерност на адв. възнаграждение – при отчитане на вида и сложността на делото и приключването му в закрито заседание по чл.288 ГПК, на ответника по жалба следва да се присъдят разноските за адв. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в минималния размер по чл.9, ал.3 ГПК. Този размер в случая – определен на база минималното възнаграждение по чл.7, ал.1,т.4 от Наредбата, е 3 688 лв. Тази сума следва да се присъди на молителя, като в частта до пълния претендиран размер от 4 000 лв. искането му за разноски се отхвърли поради прекомерност на адв. възнаграждение. Поради изложеното на осн. чл.78, ал.1,3 и 5 ГПК и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.