Определение № 206 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2020 г.

Производство по чл.278, във вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 4612/12.03.2020 г. на В. С. срещу определение № 4085/10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5584/2019г. на Апелативен съд София, с което се оставя без разглеждане частната ѝ жалба срещу разпореждане от 25.09.2019 г. по гр.д. № 5904/2019 г. на Софийски градски съд, с което са дадени указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева по подадената от нея частна жалба вх.№ 106764/27.08.2019 г. Според жалбоподателката, определението е постановено в противоречие на закона и правото на ЕС, при съществени нарушения на процесуалния закон и е очевидно неправилно, поради което следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че постановеното определение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Въззивният съд приема, че разпореждането с указания за отстраняване на нередовностите в подадената жалба не прегражда производството по делото, а законът не предвижда самостоятелното му обжалване по реда на чл.278 ГПК, поради което съдът е достигнал до извод, че частната жалба против разпореждането от 25.09.2019 г. на Софийски градски съд следва да се остави без разглеждане. Изводите на въззивния съд са правилни и съобразени с изискванията на закона поради следното: Преди постановяването на всеки акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Проверката за редовност на подадената жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва, който следва да прецени дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име изхожда жалбата и надлежното му упражняване, според чл.7, ал.1 ГПК. В случая, частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не попада в обхвата на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане. При липсата на конкретни доводи в частната жалба, декларативните изявления на жалбоподателя за противоречие с разпоредбите на Конституцията на Република България и правото на ЕС, не могат да обосноват различен правен извод, с оглед на въззивното определение следва да се потвърди. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение