Определение № 60135 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1610/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Българска банка за развитие“ АД за изменение на постановеното по делото определение №281/10.05.2021г. в частта на разноските чрез намаляване на присъдените на адвокат Ц. Д. адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата. Молителят твърди, че определеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 6 427.88 лева е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, като следва да се съобрази обстоятелството, че адвокатската защита на четиримата ответници – физически лица в производството по чл.288 ГПК е осъществена посредством изготвяне на един отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 1 205.23 лева съгласно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнваграждения. Ответниците по молбата намират искането за неоснователно, като се излагат подробни доводи, че в случая са налице четири отделни договора за процесуално представителство, по всеки от които се дължи адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение на постановеното по чл.288 ГПК определение в частта за разноските е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е частично основателно. С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК съдът не допуска касационно обжалване на решение №1158 от 09.06.2020г. по в.т.д.№1072/2020г. на Апелативен съд- С., като осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на „А. Груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 600 лева- разноски за касационното производство. Осъжда „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на адв.Ц. С. Д., АК- Велико Т. сумата 6 427.88 лева за касационното производство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, като констатира, че адв.Ц. Д. е процесуален представител на И. Р. Р., В. Викториевна Р., А. И. Р., Р. И. Р. и следва да й се присъди сумата 6 427.88 лева /по 1 606.97 лева по всеки договор за правна защита и съдействие/. Няма спор, че в производството по чл.288 ГПК от страна на ответниците, чрез адв.Ц. Д. е подаден в законоустановения срок отговор на касационната жалба. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането на „Българска банка за развитие“ АД да бъде намалено определеното и присъдено на адв.Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв е частично основателно. Адвокат Д. в качеството си на процесуален представител на четиримата ответници физически лица, с които има сключени четири договора за процесуално представителство в касационното производство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, има право по всеки от договорите на адвокатско възнаграждение в размер от 1 205.23 лева съгласно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо 4 820.91 лева. Като е определил по-висок размер на дължимото възнаграждение, съдът не е съобразил, че в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл.9, ал.3 Наредба №1/09.07.2004г. Доколкото се определя адвокатско възнаграждение в минимален размер, редуциран съгласно чл.9, ал.3 Наредба №1/09.07.2004г. до 3/4 от минималния размер по чл.7, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г., се явява неоснователно възражението, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение