Определение № 165 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 23/2011 г.

С. Б., В. Б. и И. Б. искат да им бъде върната внесената като обезпечение в производство по чл.309 вр. чл. 282,ал.2 – ал.6 ГПК за спиране на изпълнението на решение сума 12,232.41 лева. Производството по делото на ВКС е образувано по молби на С. Б., В. Б. и И. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 24.06.2010 г. по гр.д. № 3148 /2008 г. на ВКС, І г.о., което молителите са осъдени да заплатят на Ж. Български художник на основание чл.59 ЗЗД сумата 6,000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 23.05.2006 г. и 2,590 лева разноски, молителите са поискали и спиране на изпълнението на осъдителното решение. След като е установил, че молителите с молба от 27.01.2011 г. са представили платежен документ за това, че са внесли по сметка на ВКС сумата 12,232.41 лева като обезпечение, с определение от 02.02.2011 г. настоящият състав е допуснал спиране изпълнението на съдебното решение. С решение № 156 /08.04.2011 г. настоящият състав е оставил без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. С вх. № 5122 /02.05.2011 г. частният съдебен изпълнител И. Ч. е уведомил ВКС, че по изп. дело № 20117830400328, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебното решение по гр.д. № 3148 /2008 г. на ВКС, І г.о., чиято отмяна е искана, на основание чл.450 вр. чл. 507 и чл.508 вр. чл.446 ГПК е наложил запор върху сумата 11,544.37 лева и е забранил да се предава запорираната сума на длъжниците. Поради наложения запор искането на молителите за връщането на запорираната от частния съдебен изпълнител сума 11,544.37 лева, с оглед изхода от производството по гр.д. № 23 /2011 г. на ВКС, ІV г.о. (отхвърлянето на молбата за отмяна), е неоснователно. При извършена проверка в деловодството на Върховния касационен съд не бяха установени заявени претенции на други лица върху същото вземане, нито наложени други запори, поради което и на основание чл.508,ал.1 ГПК заявеното от ЧСИ И. Ч. вземане следва да се приеме за основателно и внесената от молителите сума 11,544.37 лева следва да бъде преведена по негова сметка на основание чл.508,ал.3 ГПК. За останалата част от сумата - 688.04 лева, представляващи разликата над запорираната сума 11,544.37 лева до целия размер на внесената сума - 12,232.41 лева, съдът следва да се произнесе след като даде възможност на другата страна - Ж. „Български художник” да изрази становище по молбата за връщане в едноседмичен срок. Поради което и на основание чл.282 вр. чл.508 ГПК настоящият състав