Определение № 19 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4887/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. Nо 13408/ 05.12.2014 год. на З. кооперация „Д.-96“ [населено място], [община] чрез адв.С. М. АК П. е поискано да се измени Определение Nо 387 от 5.11.2014 година, в частта за разноските, присъдени в полза на СД“ А.- К., К., К., Ч., Т. и с.“ – в ликвидация. С молбата се поддържа, че разноските в размер на 2800 лв. са присъдени неправилно, тъй като плащането на хонорара за адвокатска защита не е доказано по надлежния ред, а алтернативно се поддържа, че същия е прекомерно висок и следва да се намали. С молбата се иска, касационният съд да приеме, че не е налице просрочие, тъй като на касатора/ понастоящем молител/ не се връчва препис от отговора на ответника и поради това същата не е могла да знае какви разноски се претендират. В срока по чл.248 ал.2 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- СД“А.- К., К., К., Ч., Т. и с.“-в ликвидация [населено място], чрез адв. С. К.- АК П. с който се поддържа, че молбата е неоснователна, разноски по делото за защита са поискани своевременно и са присъдени правилно, тъй като представеният договор за правна помощ е годно писмено доказателства за размера на разноските за защита.липсват основания да се приеме тезата за прекомерност при цената на защитимото вещно право. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените доводи на молителя и ответника по касация намира: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С посоченото определение по чл. 288 ГПК, касационният съд не е допуснал касационното обжалване по касационната жалба вх. Nо 16932/12.06.2014 год ., заявена от З. к .„Д.-96“ [населено място], [община] чрез адв.С. М. АК П. срещу Решение No 846 от 07.05.2014 година по гр. възз. д. Nо 2249 /2013 год. на ОС-Пловдив. Със същото определение, по направено в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК касационният съд е осъдил З. к.“ Д.-96“ ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление област П., [община], [населено място] 4349, представлявана от Т. Д.- Председател да заплати на С. д. „ А.-К., К. К., Ч., Т. и с.“ / в ликвидация/ със седалище [населено място] и адрес на управление [улица] ЕИК 03046061, представлявано от ликвидаторите И. К. и Г. К. сумата 2800 лв. / две хиляди и осемстотин лева/, разноски за защита пред касационната инстанция. За да присъди исканата сума за разноски, касационният съд е базирал изводите си за основателност на представения по делото Договор за правна защита и съдействие 38924/01.07.2014 година, от който се установява, че изплатеният адвокатски хонорара за защита на ответното дружество за касационната инстанция е в размер на 2800 лв. / две хиляди и осемстотин лева/. Тезата, че този писмен договор не може да се приеме за разписка за изплатени суми е несъстоятелна, доколкото на гърба на типовия договор- адвокатско пълномощно е оформен именно като разписка за заплатения адвокатски хонорар, в която насока са и разясненията на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Неприемлива от гл.т. на действащата Наредба No 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения т.9, е тезата за прекомерност на присъдените изплатеното адвокатско възнаграждения, изплатено като разноски за защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия