Определение № 7698 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на "ВиК" ООД Кърджали против определение № 1070 от 21.05.2026г., постановено по адм. дело № 281/2026г. по описа на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлено искането им за спиране предварителното изпълнение на Решение № 99/14.04.2026г. на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020". В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Твърди се, че допуснатото по силата на закона с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ) предварително изпълнение води до значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. Излага, че финансовите затруднения съставляват значителна или трудно поправима вреда, още повече че жалбоподателят е оператор, предоставящ услуги от значителен обществен интерес. Предварителното изпълнение ще блокира дейността на дружеството, от което то ще понесе вреди, както и за хората и обществото от общината, несъизмерими с преследваната от закона цел, което е в нарушение на принципа по чл. 6, ал.5 АПК. Ответникът – ръководителят на УО на ОПОС 2014 - 2020 г., в писмен отговор, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС - Кърджали е образувано по жалба на "ВиК" ООД, гр. Кърджали, срещу Решение № 99/14.04.2026г. на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", с което е определена обща финансова корекция в размер на 10 % от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране, по договор № 07/15.02.2021г. с изпълнител "Кристална вода" АД на стойност 10 774 539,37 лева без вкл. ДДС, сключен след проведена открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг на обект "Реконструкция и модернизация на Пречиствателна стнация за питейни води "Енчец", гр. Кърджали". В рамките на образуваното пред АС производство е депозирано искане с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на гореописаното решение на РУО. Твърди се, че предварителното му изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди-блокиране на банковите сметки на дружеството и невъзможност за разплащане на неотложни оперативни разходи-за електроенергия за помпените станции, за закупуване на химикали за пречистване на питейната вода, за аварийни ремонти по водопреносната мрежа и за изплащане на трудови възнаграждения. Това създава реален и непосредствен риск за прекъсване на водоподаването и влошаване на качеството на питейната вода, което засяга здравето и нормалния живот на хиляди жители. Финансовата дестабилизация на дружеството е заявена като основание за претендираното спиране. За да обоснове решаващия си правен извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че изложените доводи не налагат отмяна на изключения ex lege суспензивен ефект на жалбата против акта за определяне на финансова корекция на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства в подкрепа на подаденото искане. Твърдението на дружеството, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради ограничаване на възможността да разполага с парични средства и вероятността от осуетяване на разплащанията с изпълнители по сключените договори, в това число и на доставчиците на електроенергия, според съда означава, че "ВиК" ООД - Кърджали се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителни или трудно поправими вреди, а не на нови факти и обстоятелства. Акцентирано е, че сочените от дружеството доводи за икономическото му състояние не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение, т.к. финансовите ангажименти не са с характера на вреди, които по интензитет могат да се противопоставят на презумирания от законодателя обществен интерес от предварителното изпълнение на административния акт. Наред с това съдът е посочил, че дори да приемат за основателни твърденията, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт надхвърля рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси не само на оспорващия, но и на потребителите на предоставяните от него жизненоважни услуги от обществен интерес, то по делото не са представени доказателства относно действителното финансово състояние на оператора, т.е. няма данни нито за приходите на дружеството, нито за неговия бюджет. Представените доказателства са относими за предстоящи разходи, следователно по никакъв начин не могат да обосноват извод за евентуална неплатежоспособност на дружеството в резултат на предварителното изпълнение на акта. По изложените съображения и позовавайки се на константната съдебна практика, АС - Кърджали е отказал да спре предварителното изпълнение на атакуваното решение на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Всеки административен акт е проява на държавна власт и почива на правилното приложение на закона, до установяването на противното по съдебен ред. С оглед избягване на произвола при упражняването на предоставените на изпълнителната власт правомощия и осуетяване на възможността за несъответно на преследваната цел засягане правата и интересите на гражданите и юридическите лица – потенциални адресати на визираната властническа намеса, законодателят е въвел принципното положение, че оспорването на издадения акт спира неговото изпълнение. (Сравн: чл. 166, ал. 1 АПК). Многообразието от административни правоотношения и различните правнозащитими ценности са наложили допускането на изключения от предвидения в чл. 166, ал. 1 АПК суспензивен ефект. Субектите, които могат да създават подобни изключения, са: 1) административният орган – чрез разпореждане, основаващо се на предпоставките по чл. 60 АПК, и по-специално - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; 2) законодателят – по силата на изрична законова норма, която допуска предварително изпълнение ex lege, като в този случай предпоставките по чл. 60 АПК се презумират; и 3) съдът – когато уважи искане при условията и по реда на чл. 167 с.з. В случая оспореният пред първостепенния съд индивидуален административен акт съставлява решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, който по аргумент от ал. 4 на същата разпоредба, във връзка с чл. 27, ал. 2 с.з., подлежи на предварително изпълнение ex lege. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, пред който делото е висящо, по реда на чл. 166, ал. 2 АПК и при наличието на визираните в разпоредбата предпоставки. Съгласно цитираното нормативно предписание, отмяната на изключения със закон суспензивен ефект предполага доказана от оспорващия чрез позоваване на нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, възможност предварителното изпълнение да му причини значителна или трудно поправима вреда. Съгласно постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя (Вж. например: Определение № 8144/27.09.2022 г., постановено по адм. дело № 7730/2022 г., V о. на Върховния административен съд), преценката на съда в тази хипотеза е върху променените вследствие на новонастъпили обстоятелства последици от законосъобразното (доколкото е по силата на закона) предварително изпълнение на акта. В този смисъл ирелевантни за основателността на искането по чл. 166, ал. 2 АПК са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са съществували при неговото издаване. В контекста на изложеното, обстоятелствата, свързани с размера на посочената в решението за определяне на финансова корекция като подлежаща на възстановяване сума, не биха могли да променят баланса на правнозащитимите интереси в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Не би могло да доведе до обратен извод и евентуалното финансово затруднение на дружеството да погаси задълженията си с оглед текущите си разходи, задържането на увеличението на цените на водата и необходимостта от значителни инвестиции по Бизнес план 2022 - 2026. Прякото следствие на определената финансова корекция върху икономическото състояние на дружеството не обуславя проявление на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Тъкмо напротив – основателността на искането по чл. 166, ал. 2 АПК предполага променени последици от предварителното изпълнение, каквито не са действията по надлежно прилагане възникналите от акта последици. Щом като законодателят е решил съответното волеизявление да поражда правното си действие от самото си издаване, то той е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и е преценил, че така постигнатият баланс на интересите е оптимален. Затова и точното прилагане на последиците от административния акт, каквото се сочи от искателя, не е промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, а е техен израз в обективната действителност. Обратно на поддържаната теза, своевременното възстановяване на средствата не поражда значителна или трудно поправима вреда за бенефициера, а осигурява законосъобразно разходване на ресурса от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ). По изложените от фактическа и правна страна съображения, оспорващият не е установил по категоричен начин обстоятелства, които да се противопоставят на законовата презумпция за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт и да налагат нейното оборване. Приемайки същото, АС -Кърджали е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,