Определение № 115 от 03.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Р. М. и Н. С. Т., [населено място] пазар, чрез процесуалния им представител адвокат В. В., срещу определение № 83/11.02.2019 г. по в. гр. д. № 249/2018 г. по описа на Шуменски окръжен съд. С него по реда на чл. 248 ГПК е изменено въззивното решение № 270/14.12.2018 г. по в. гр. д. № 249/2018 г. по описа на Шуменски окръжен съд в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на „БИС 08“ ЕООД сумата от 600 лв. вместо сумата от 900 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за осъждане на дружеството да им заплати сторените от тях разноски по делото. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и присъдените в полза на ответника разноски, с присъждане на такива в полза на жалбоподателите. Ответникът по частната жалба – „БИС 08“, ЕООД, [населено място], счита същата за неоснователна в представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от Шуменски окръжен съд като въззивна инстанция и касае въпроса за изменение на въззивното решение в частта за разноските пред въззивна инстанция. Редът за обжалване на това определение е посочен в т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно даденото с нея тълкуване това определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на решението е посочено, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебно - деловодните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол. С оглед на това тълкуване и при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.) компетентен да се произнесе по жалбата е Варненски апелативен съд, след като не е подадена и касационна жалба срещу въззивното решение, която да обуслови разглеждането на частната жалба от ВКС, предвид обусловеността на отговорността за разноски от крайния изход на спора /в този смисъл - определение № 83/18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4250/2018 г., ВКС, ІV г. о., определение № 31/18.01.2019 г. по ч. т. д. № 2910/2018 г., ВКС, І т. о., определение № 254/05.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1766/2019 г., ВКС, ІV г. о., определение № 300/05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2563/2018 г., ВКС, ІV г. о./. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.