Определение № 7705 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2025 г.

ВАСВторо отделение10.07.2025 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение № 5298 от 21.05.2025 г., постановено по адм.д. № 1037/2025 г., по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна да заплати на Н. Н. А., [ЕГН] сумата 510 лв.(петстотин и десет лева), представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното производство. ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна да заплати на А. Н. А., [ЕГН] сумата 510 лв.(петстотин и десет лева), представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното производство. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по искане на Н. Н. А. и А. Н. А. за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските като бъдат присъдени и направените от касаторите разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв. както и по 10 лв. за заплатена държавна такса. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва искането. Твърди, че обхватът на извършените от процесуалния представител действия включва единствено подаване на жалба, а спорът няма фактическа и правна сложност. Ответниците – В. И. В. и Т. Б. В. не изразяват становище по искането. Искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно, като съображенията за това са следните: С решение № 5298 от 21.05.2025 г., постановено по адм.д. № 1037/2025 г., чието допълване се иска, Върховният административен съд отменя решение № 12678 от 28.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1767/2024 г. по описа на Административен съд гр. Варна и вместо него постановява друго решение, с което отменя по жалбата на Н. Н. А. и А. Н. А. заповед № 18-8006-25.07.2024 г., издадена от началника на СГКК – Варна, с която на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК е отменена заповед № 18-3184-19.03.2024г. на началника на СГКК - Варна за изменение на КККР на гр. Варна в частта относно промяна на общата граница между ПИ с идентификатор 10135.5545.324 и ПИ с идентификатор 10135.5545.4329; отменена е скица № 15-631938-20.06.2024г. на имот с ид. 10135.5545.324, скица № 15-631945-20.06.2024г. на сграда с ид. 10135.5545.324.1 и скица № 15-631951-20.06.2024г. за сграда с ид. 10135.5545.324.2, и е възобновено административното производство по заявление с рег. № 01-597054-24.10.2023г. до СГКК - Варна от Н. Н. А. и А. Н. А. за изменение на КК и КР в частта относно промяна на общата граница между имоти с идентификатори 10135.5545.324 и 10135.5545.4329. С решението е осъдена СГКК-Варна да заплати на касаторите Н. Н. А. и А. Н. А. разноски в размер на 140 лв., направени в касационното производство. В решението си, съдът пропуска да се произнесе по искането, направено в касационната жалба за присъждане на разноски в първоинстанционното производство в размер на по 500 лв. за всеки касатор, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и по 10 лв., заплатена държавна такса. Искането за присъждане на разноски в размер на по 510 лв. за всеки касатор, направени в първоинстанционното производство е основателно предвид изхода на спора и приложените доказателства, че същите са заплатени. Процесуалният представител на Н. Н. А. и А. Н. А. своевременно претендира присъждане и на разноските, направени в първоинстанционното производство, които не са присъдени с постановеното решение. В приложените в първоинстанционното производство договори за правна защита и съдействие (л. 35, 36) е отбелязано, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лв. с изричното отбелязване, че възнагражденията са заплатени в брой. Искането за присъждане на разноски в размер на по 10 лв., представляващи заплатена държавна такса за първоинстанционното производство също е основателно, тъй като същите представляват разноски по производството. С оглед на изложеното и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК следва да се допълни постановеното по делото решение като се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна да заплати на Н. Н. А. и А. Н. А. и направените разноски в първоинстанционното производство в размер на по 510 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения и държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

8