Определение № 8785 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9061/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. П. К., чрез процесуалния му представител, срещу определение № 6649 от 21.07.2025 г. по адм.д. № 1131/2024 г. по опис на Административен съд Хасково, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу писмо с рег.№103000-20365 от 22.10.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив относно датата на прекратяването на регистрацията на МПС с рег.№[рег. номер] – 18.10.2024 г. и е прекратено производството по делото. Счита, че е неправилно е прието, че обжалваното писмо не е административен акт, обжалвал е датата на прекратяване на регистрацията която има правно значение. Според жалбоподателя правните последици от прекратяването на регистрацията на МПС следва да се считат от момента, в който са настъпили фактите, представляващи основание за прекратяване. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба срещу посоченото писмо относно дата на която е извършена дерегистрацията на МПС, съдът е приел, че доколкото в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП прекратяването регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва служебно, посредством отбелязване в автоматизираната информационна система, то на практика датата на прекратяване на регистрацията представлява датата на отбелязване на това обстоятелство в АИС, респективно е датата издаване на неблагоприятния за жалбоподателя акт, която не може да бъде оспорвана по съдебен ред самостоятелно, без оспорването на самия акт. Ако се приеме, че писмото представлява издаден въз основа подадената от М. П. К. на 10.10.2024 г. молба административен акт, то той изцяло удовлетворява претенцията на молителя за прекратяване на регистрацията, която не може да бъде извършена за предхождащ поискването й период. Определението е правилно. Не е спорно, както е приел съдът, че жалбоподателят не е обжалвал мълчалив отказ през 2009 г.да се регистрира МПС на негово име, след като го е закупил през 2008 г. и МПС е останало регистрирано на името на дружеството продавач. Както е приел съдът, жалбоподателят не твърди и не представя доказателства да е обжалвал изричен или мълчалив отказ на компетентните органи да извършат поисканата промяна на регистрацията на собственото му МПС въз основа на заявление от 09.01.2009 г., не твърди и не представя доказателства и да е подал до компетентните органи, в качеството си на собственик, писмено заявление по реда на чл.143, ал.6 от ЗДвП – за снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство (съгласно редакцията на нормата до 21.01.2017 г.), респективно за прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство – след тази дата. Жалбоподателят неоснователно се позовава на обстоятелството, че регистрацията на МПС не е била служебно прекратена през 2009 г. Не може да се приеме, както счита жалбоподателя, че регистрацията е била прекратена през 2009 г., независимо дали да били налице обстоятелства за това, след като не е извършено правно действие по прекратяване на регистрацията. Жалбоподателят е поискал през 2024 г., прекратяване на регистрацията, със задна дата считано от 28.12. 2017 г., в отговор на което му е изпратено обжалваното пред съда писмо. Към тази дата 28.12. 2017 г. е в сила разпоредбата на чл. 145, ал. 2 (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) от ЗДвП, съгласно която приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Жалбоподателят не е изпълнил това си задължение по закон, след влизане в сила на посоченото изменение. Неоснователно се твърди, че това е било задължение на дружеството продавач, а не на жалбоподателя като купувач на МПС по писмен договор с нотариално заверени подписи. Неправилно съдът е приел, че молбата, която М. П. К. е подал до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, регистрирана под УРИ 103000-19562/10.10.2024 г., няма характер на писмено заявление, въз основа на което административният орган да дължи произнасянето с административен акт за прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС, но това не е довело до незаконосъобразност на крайния извод на съда, тъй като оспореното писмо не може да се обжалва само относно датата на прекратяване на регистрацията на МПС, както е приел съдът. Прекратяването на регистрацията на друго основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП през 2016 г. е неотносимо, не само защото след прекратяването на това основание се дължи данък за МПС, а защото през 2024 г. по заявлението на жалбоподателя регистрацията е прекратена на друго основание по чл.143, ал.15 от ЗДвП Установено, че искането за дерегистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП е уважено, МПС е дерегистрирано от датата на заявлението на собственика на МПС, в този смисъл правилно е прието от съда, че искането е уважено и актът не подлежи на обжалване, тъй като жалбоподателя няма право да иска дерегистрация на автомобила от дата различна от подаването на искането, в случая е поискано прекратяване на регистрацията 7 години преди подаване на заявлението. Със заявление от 2024 г. жалбоподателят е поискал МПС да бъде дерегистрирано със задна дата от 2017 г., а съдът е установил, че МПС служебно дерегистрирано през 2016 г. Като е приел съдът, в случая писмо рег.№103000-20365 от 22.10.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив е оспорено само в частта му относно датата на прекратяване на регистрацията и жалбоподателя не може да оспорва акта по съдебен ред съдържанието на акта, в частта му относно датата на прекратяването на регистрацията. Това се извежда от правилото на чл. 81, ал.12 АПК, съгласно която по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Според разпоредбата на чл. 173, ал.3 АПК при незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. В случая жалбоподателя се е възползвал от недерегистрирането на влекача, който след продажбата през 2008 г. е продължавал да се води регистриран на дружеството продавач и не е относимо дали фактически го е ползвал. Начисленото данъчно задължение на жалбоподателя за плащане на данък не му създава правен интерес да обжалва посоченото писмо относно датата на дерегистрацията, както е приел съдът. С оглед на това обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение