Определение № 150 от 02.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 370/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5189276/20.11.2018 г. по регистъра на СРС /Софийски районен съд/, подадена от Г. В. Ц., чрез адвокат Б. А. Е. с искане да бъде отменено решение от 01.11.2018 г. по гр. дело № 14830/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/, с което е потвърдено решение от 11.03.2017 г. на СРС по гр. дело № 70002/2015 година, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. В. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 186.89 лв. - главница и лихва в размер на 55.12 лв., като искът е отхвърлен за горницата до пълния му предявен размер от 283.26 лв. – главница и 77.39 лв. лихва и ответникът е осъден да заплати разноски по делото. С молбата за отмяна се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на ново писмено доказателство, с което страната не е могла да се снабди своевременно. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД не представя отговор. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане, поради следните съображения: В подадената молба за отмяна, като ново писмено доказателство, молителят сочи фактури за периода месец май 2012 г. до месец юли 2012 г. за абонатни номера 274892 и 274893, за представянето на които, въззивният съд е задължил ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Последният е изпълнил това свое задължение, но документите са постъпили в съда по пощата в деня на провеждане на откритото съдебно заседание /29.10.2018 г./ и са докладвани на съда на 01.11.2018 г. - след приключване на съдебното дирене и обявяване на съдебното решение, с оглед на което не са включени в приетия доказателствения материал. Молбата отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, като съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, внесена е държавна такса, осъществена е процедура по чл. 306, ал. 3 ГПК, приложено е адвокатско пълномощно за процесуалният представител – адвокат Б. Е.. Искането за отмяна е предявено в тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, постъпило е в съда на 20.11.2018 г. – по-малко от месец след представяне на документите по въззивното дело /29.10.2018 г./, изпълнени са изискванията на закона за редовно сезиране на ВКС, поради което следва да се приеме, че същото е процесуално допустимо. Затова настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение