Решение № 353 от 14.07.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.2, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение №57 от 31.03.2010г. по гр.д. №3528/07г. на ВКС, състав на ІV ГО, е оставена без разглеждане жалбата на Г. Р. П. срещу допълнителното решение №10/24.02.09г. по гр.д. №3528/07г. на ВКС, ІV ГО. Съставът на ВКС е приел, че това решение не подлежи на обжалване и затова подадената срещу него жалба е недопустима. Частна жалба срещу това определение е подадена от Г. П. В нея са изложени оплаквания срещу допълнителното решение на ВКС, а не срещу обжалваното прекратително определение. Върховният касационен съд, в настоящия състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Допълнителните решения, постановени от съда в производство по чл.250 от ГПК, подлежат на обжалване по общия ред – чл.250, ал.3 от ГПК. В случая основното решение №1011 от 26.02.09г. по гр.д.3528/07г. на ВКС е постановено в производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./. Това решение не подлежи на обжалване, то е окончателно. По силата на чл.250, ал.3 от ГПК, не подлежи на обжалване и допълнителното решение №10/24.02.09г. по същото дело. Ето защо правилно с обжалваното в настоящото производство определение №57 от 31.03.2010г. по гр.д. №3528/07г. на ВКС, състав на ІV ГО, подадената жалба срещу допълнителното решение е оставена без разглеждане. Това определение следва да бъде оставено в сила, без да се разглеждат неотносимите към настоящото производство въпроси за правилността на допълнителното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,