Определение по допустимост от 22.12.2011 г. на КС по к. д. № 13/2011 г.

Делото е образувано на 17.11.2011 г. по искане на 61 народни представители от 41-вото Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на чл. 61 с, ал. 4 и свързаната с нея ал. 5; чл. 20 и чл. 21, ал. 1, 2 и 3 в частта „данъчната оценка съгласно приложение № 2" от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ обнародван в ДВ, бр. 117/ 1997 г., последно изм. ДВ, бр. 39/2011 гJ и чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2 към същия закон /последно изм. ДВ, бр. 98/2010 г./. В искането се твърди, че оспорените разпоредби противоречат на чл. 4, ал. 1, чл. 19, ал.1, 2 и 3 и чл. 60, ал.1 от Конституцията на Република България. Народните представители развиват съображения, че атакуваните текстове от ЗМДТ и Приложение № 2 към него са в противоречие с принципи на правовата държава като недопустимо е извършено смесване на елементи от две категории преки данъци, нарушено е конституционното изискване за разграничаване между подоходни и имуществени данъци и е допуснато дублиране на имуществен данък за един и същи обект. Необосновано и неправомерно е регламентирано завишаване размера на данък с пренебрегване на регулативната за сметка на фискалната му функция. Нарушени са и принципи на основния закон, съгласно които икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива и че стопанската дейност на юридическите лица се закриля от закона. Твърди се, че в нарушение на посочените конституционни разпоредби е извършено недопустимо диференциране на базисната оценка на имотите. Производството по делото е във фазата по допустимостта на искането. Съдът констатира, че е сезиран от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията за установяване на противоконституционност на закон, което е в правомощията на съда по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Искането е направено след обнародването на закона /чл. 17, ал. 2 от Закона за Конституционен съд /ЗКС/. Водим от горното и като съобрази, че изискванията на Конституцията и ЗКС са спазени, Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество. С оглед предмета и основанията на направеното искане, съдът намира, че като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, Столичната община, Националното сдружение на общините в Република България, Сдружение „Българска туристическа камара", Сдружение „Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация България", Сдружение „Хотелиерско ресторантьорско сдружение Витоша" и Институтът за модерна политика. По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл. 19, ал.1 от ЗКС Конституционният съд